Начало arrow Литература arrow Есета arrow Добротата в човешкия живот

Добротата в човешкия живот
Оценка: / 179
СлабОтличен 
Автор Албена Атанасова   

Добротата е ключът към всяко човешко същество. И животът не е толкава черен дори и в най-мрачните ни и тъжни мигове. Една усмивка може да отвори пролука в свъсеното и намръщено над нас небе и през нея да ни озари светлината, да ни погали лъчът на слънцето, за да намерим пътя, който сме изгубили и който търсим. Дори когато ни се струва, че всички сили на злото са се съюзили срещу нас, не трябва да губим надежда, не трябва да губим вяра в Доброто, защото то е край нас, и в самите нас. То е в протегната ръка, която построява мост над пропастта, в разбиращото и подкрепящо рамо на приятел. Но е нужно да сме съхранили способността си да го откриваме , за да не пропуснем мига и да хлопнем вратата пред обичта.

Добротата е приятелството, любовта между хората, вярата в Бога. Тя е пълна противоположност на злобата и жаждата да навредиш на другия. Тя е стремеж към нравствено усъвършенстване и духовно извисяване. Някои ще кажат как в този оскотял свят може да се говори за нравствени ценности и Доброта. Да, наистина звучи абсурдно, но ако не си признаем, че повечето от нас се нуждаят от тях, светът ще бъде едно непоносимо място за живеене. Трудно е в съвременната действителност да ги запазим, но поне можем да се опитаме. Защото само Добротата има способността да преобразява грозното в красиво, да ускорява хода на времето и да променя атмосферата в пространството. Само тя има привилегията да дарява щастие, да връща усмивката, блясъка в угасналите очи, надеждата и вярата. И в това е нейната магия. Тя е обич. Най-красивата връзка между хората. Затова е вестител на Чудото. И само добрият човек, искрено обичащ другите, може да познае истинското щастие. Добротата помага на света да оцелее, защото е пристанът, от който има нужда човешката душа, съкрушена от житейските бури.

Трудно е човек да бъде добър в днешния огрубял и забързан свят, когато в кумири са се превърнали парите, властта и славата, но Добротата е единственият верен Път на човечеството. Безсмъртието на мита за Прометей, който открадва огъня заради обичта към хората, прекрасно илюстрира красотата и величието на този стремеж. Неговата любов притежава магическа сила, защото преобразява живота на хората. Огънят прогонва мрака от света. Този мит отразява нещо много трайно и устойчиво в мирогледа на човека. И това е разбирането за Добротата като висша и съдбовна мъдрост, като велика ценност, равностойна на самия живот, като важна и съществена потребност за човешкото оцеляване.

Доброто живее в нашето сърце, ние се раждаме с него, само трябва да имаме смелост да го покажем, да го подарим на другите дори когато те ни се присмиват, защото не искат да си признаят, че имат нужда от него. И в моменти на отчаяние е способно да стори чудо, да върне надеждата, да дари светлина, без която животът ни ще бъде тъжен и мрачен. А когато ти самият извършиш добро дело – о, това е повод да бъдеш горд, без да си самонадеян, да изпиташ истинско щастие, без да бъдеш суетен. Защото добратата се изразява в искрената помощ, без да търсиш лична изгода. Да направиш добро на ближния , е умение, което не всеки владее, но тези, които са го усвоили, са най-богатите хора на света.

Добротата е способност на човека да прощава. Магията да простиш – най-красивото и извисяващо качество у личността. Който може да прости, може да обича истински и да бъде щастлив. Най-често ни прощават родителите, защото най-силна е родителската любов. Особено обичта на майката. Тя е най-саможертвената. Затова всеки от нас в съзнанието си носи образа на своята майка като най-чистия, най-светия. Саможертвата като поведение, способността да бъдеш себе си чрез принадлежността си преди всичко на тези, които обичаш , е най-верният измерител на добротата, искрената обич и всеотдайността. В културата на християнското човечество най- висок пример на проява на висша доброта и себепожертвователна обич към всички хора е животът на Иисус Христос. Неговите завети са се превърнали в опорни стълбове на човешката нравственост, основополагащи принципи, върху чиято мъдрост, вечен и непреходен смисъл разсъждават философи и творци от миналото и настоящето. Да си припомним известния на всички ни разказ на Йордан Йовков “Серафим”. Серафим е конкретният образ, който онагледява абстрактния смисъл на един от основните принципи на християнската етика: “Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си.” Героят превежда абстрактния смисъл на достъпен език. Посланието на автора за красотата на обичта към ближния, за блаженството и щастието, които човек може да изживее от себераздаването, споделяната от автора християнска етика достигат до нас. Читателят разбира драмата на Еньо, защото много прилича не него, защото също като литературния герой ще се учуди, че някой може да подари всичките си спестени пари на непознат човек, но се възхищава на Серафим. Земният човек е орисан да се мята между това, което го държи здраво върху земята, и това, което го тегли към небето. Затова са му нужни примери и писателят му ги дава, за да почувства, че няма по-велика радост от радостта да даряваш, и по-велико щастие от това да живееш в хармония със съвестта си. Делата на човека са критерият за неговата ценностна система, за искрения му стремеж към смислен живот.

Знам, че ще има много хора, които иронично ще се усмихнат, когато четат моите разсъждения за добротата, но оставайки сами със себе си, честно си признайте, че все още ако не сте сторили добро за някого, то поне ви се е искало да го направите. Защото няма по-силна магия от магията на преживяната радост от сторената добрина. Затова нека открехнем вратата и позволим на добротата да се настани трайно в нашите сърца...