Начало arrow Литература arrow Есета arrow Кирилицата – нашата азбука

Кирилицата – нашата азбука
Оценка: / 63
СлабОтличен 
Автор Ана Иванова Петрова   

Като се замисля за кирилицата, първо в главата ми се появяват образите на светите братя Кирил и Методий. Те сътворяват първата българска азбука през осми век. Наричат я глаголица. Създаденото от тях кара хората да им се прекланят вече дванадесет века. Настръхвам само при споменаването на имената им и ясно осъзнавам какво са ни дали. Тяхното дело е продължено от Климент Охридски, който „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“ и нарекъл азбуката „кирилица” в чест на Константин-Кирил Философ. Ако някой ме попита защо кирилицата е толкова важна и какво е донесла тя на българите, какво бих отговорила аз?

Бих започнала с това, че именно нашата азбука е основата на книжовността не само на българския, но и на други славянски езици – сръбски, руски, украински... Известният филолог Дмитрий Лихачов признава историческия факт, че руската азбука води началото си от кирилицата, и нарича приноса на България в световния културен процес „чудо”. Точно това е за мен азбуката – едно истинско чудо, чрез което можем да пишем и четем на нашия език. А за родната реч трябва да се отбележи, че само кирилицата със своето изящество ни дава възможността да изобразяваме писмено типичните български звуци като „ъ”, затрудняващо много чужденци. Наистина тя ни помага да изразяваме уникалността на нашия език!

Именно тази азбука, на която са писали дедите ни, а днес пишем и ние, ни е съхранила като народ през вековете. Словото, написано чрез това писмо, запазва българщината в най-тъмните периоди от нейната история. Той, езикът, е една от основните колони, които изграждат българската нация.

Още в първите десетилетия от своето съществуване кирилицата изиграва важна роля в политическия и културния живот на страната ни. В религиозните храмове се служи вече на родния език, което води до разбиране на християнството, играещо съществена роля през тези векове. Българската църква се отделя от гръцката. Това спомага за нейното обособяване като отделна и самостоятелна.

Но как продължава историята на кирилицата? В Средновековието се появяват много противници на славянската писменост, невиждащи значението и силата й. Поругаването на нещо толкова свято не може да бъде подминавано с лека ръка. Затова отношението им бива остро критикувано от българи, таящи силна обич към азбуката ни. Многобройни са примерите – защитата на Константин-Кирил Философ в пространното му житие, пламенното слово на Черноризец Храбър в „За буквите”.

Точно нашата азбука и нашият език запазват и историята на българите – чрез епохалната творба на Паисий Хилендарски. Неговата „историйца” кара всеки да се чувства горд, че е българин и чете и пише със славянски букви. Но в същото време произведението му порицава всички „отцеругатели” и „чуждопоклонници” силно, че се отричат и хулят своя език. Към тях Хилендарският монах отправя своя пламенен зов за осъзнаване: „О, неразумни и юроде! Защо се срамиш да се българин и не четеш, и не говориш на своя език?”.

Искрата на Паисиевото дело разпалва огъня на родолюбието у мнозина. Вазов, чрез одата си „Българският език”, издига езика ни до нещо сакрално. Именно кирилицата успява да покаже изяществото, музикалността и сложността на нашето слово! Определенията като „могъщ” и „свещен” според мен разкриват изцяло най-ценните му черти.

А какво място заема кирилицата днес? След присъединяването на България в Европейския съюз НАШАТА азбука стана третата официална за общността. Този факт на признание показва, че „чуждите”, както ги нарича Вазов, вече високо оценяват същността й.

Тук се появява обаче един доста обезпокоителен проблем. Доста българи, млади хора, пренебрегват кирилицата. В днешните модерни времена латиницата превзема с бързи темпове интернет пространството, чатовете, мобилната комуникация. Буквата „ч” се заменя с цифрата 4 и още по-ужасно - характерното „ъ” с „а” или „у”... Губи се уникалността на езика! НЕ! Не съм съгласна! Не трябва да се продължава така! Ние, българите, всички заедно, трябва да спрем тази тенденция, като се вслушаме в думите на Паисий и Вазов! Трябва всеки да владее правилата и нормите на езика ни! Да пише и чете родните букви! И да се гордее с КИРИЛИЦАТА – НАШАТА азбука, с нашата ИДЕНТИЧНОСТ! Само така ще успеем да съхраним езика ни на нашата азбука! Аз се гордея!