Начало arrow Литература arrow Есета arrow Всеки се завръща в бащината къща

Всеки се завръща в бащината къща
Оценка: / 21
СлабОтличен 
Автор Стефания Славова   
  "Колко нещастен, самотен и неразбран се чувствам в живота си и колко добре би било, ако можех да се върна там, в миналото си, когато бях дете и светът беше толкова прекрасен". Прочитайки още първите строфи на Дебеляновата елегия "Скрити вопли", в съзнанието ми сякаш отеква тихия, печален стон на лирическия персонаж от произведението, изпълнен с напразен копнеж за едно безвъзвратно изгубено минало. Нежната, носталгична творба "Да се завърнеш в бащината къща" рисува във въображението ми образа на илюзорния свят на героя, който той описва толкова задушевно, така блажено и безметежно, че и аз искам да прегърна неговото минало, да усетя радостта от завръщането в бащиния дом. Навярно всеки един от нас ще трябва да преживее подобни чувства, защото родният дом може не за всеки да е бил най - прекрасното място, но когато го загуби, когато се отдели от него, човек разбира, че е тясно свързан с него. Усеща го като част от себе си и изпитва болка, че само споменът може да го върне в безгрижните години. Ако човек не може да се впише в "големия свят"(който може да се интерпретира и като "светът на големите"), той отказва да приеме настоящето и заживява в своя умалена миниатюра на действителността, от която той е част, макар образите в нея да са нереални, холограмни.
       Родният дом е едно от малкото, а за някои единствено място, в което се чувстват защитени от външния свят. Той е "пустинята", в която може всеки да се усамоти, обграден от любими близки хора и предмети. Но прекрачвайки прага на познатото, се озоваваш на място, което колкото приветливо и привлекателно да изглежда, крие опасности и неизвестност, враждебност. Дебеляновият герой е изправен пред прага на своето минало и настояще, но неудовлетворен от реалността, предпочита да живее в мислите си за отминалия безгрижен живот. Поетът представя образ на човек, разкъсван от противоречия. Той е нежен, чувствителен и мислещ, ала в мигове на безсилие и емоционален срив търси здравите устои на рода. Чувства се притиснат от сивотата на ежедневието и намира утеха в бляновете и спомените за "бащината къща". Чрез строфите сякаш можем да се докоснем до изтерзаната душа на "печалния странник", тъй като диалоговата "ти" форма е много достъпна за контакт, изслушване на лирическия "аз". Той разказва изповедта си пред нас, разкрива чувствата си, като ни приютява в топлия спомен за свидното родно място. От пейзажа на хармоничния свят на "тихата нощ", героят ни пренася в двора на бащиния дом, където го очаква "старата на прага". Майката е символ на началото, а той ни описва вълнуващата си среща с новия живот. Тя е сакрално, любимо създание за него, което ще го приласкае и утеши. Тя е най - съкровената духовна опора, която защитава рожбата си от печалния, враждебен свят, който отнема смисъла на живота и тя е единствената, даряваща чувство за значимост на съществуването на "блудния си син". Наистина затрогващи са думите на героя, когато описва дългоочакваната среща с жената, към която е насочена голямата му обич. Уморен от търсене на щастие, той ни доближава още повече до личното си пространство. Четейки тези редове можем да почувстваме как движението в стихотворението изведнъж замира. Времето преустановява своя ход, когато странникът най - после си отдъхва в любимата стая. И наистина, макар елегията цялостно да е наситена с романтика , спокойствие, нежност, в нея се усеща някакво отвъдредово напрежение, което достига своя апогей в края на творбата, когато лирическият герой се сблъсква с абсолютния покой, смъртта, която сродява човека с тишината на вечността и осъзнаваме, че историята на "печалния странник" е подсъзнателна, а не истинска. Именно тази неосъществена мечта ни натъжава най - много, тъй като тя е факт, а не мираж като копнежа  за щастие в битието му.
    Елегията на Димчо Дебелянов изглежда така сякаш е част от един голям размисъл за човешкия живот, за красотата на мечтите и спомените, за противоборството между добро и зло. Разкрива ни истинската, изстрадана житейска история на един образ от плът и кръв. Макар чувсвата му, страданието му да са "излети" върху лист хартия, той живее сред нас. Ако някой от прочелите това проиведение усеща мъка и носталгия по миналото в душата си, копнеж за настоящо стълкновение с него, то той ще припознае себе си в лирическия герой. Човек е обречен да продължава напред, без да е в състояние да прекратява, изпреварва или връща хода на времето. Но на всеки остава именно мечтанието, копнежът, своебразното пътуване на душата му, за да възстанови счупените парчета от предишния спомен за светлината, хармонията и спасението - именно този мотив е заложен в елегията.
    Въпреки че произведението не е с обнадеждаващ, оптимистичен край, съпреживяването с искрени чувства, вълнението от изповедта на героя, е в състояние да омае читателите, запознавайки ги с прекрасните добродетели на един човек - чувсвото на защитеност и закрила, здрави личностни взаимоотношения, стремеж към значими идеали. Наистина много хубаво би било, ако заимстваме от отношението на лирическия персонаж към ценностите, които за него са най - съкровени и жизненоважни. Малко, за съжаление, са хората, които осъзнават какво богатство притежават, визирайки семейството, домът, обичта. Те не са даденост, а съкровище, което оценяваме едва когато загубим. Дано за всеки от нас Дебеляновата елегия да бъде с щастлив, положителин край, тъй като за всеки е отредено някакво място в обществото, но мястото вкъщи и в сърцата на любимите хора - то е непреходно.