Начало arrow Литература arrow Есета arrow Модата е взета вместо цивилизация

Модата е взета вместо цивилизация
Оценка: / 12
СлабОтличен 
Автор Стефани Валентинова Стефанова   

Мода-съвременност, актуалност, предпочитаност-изразява новите идеи, новите мисли и предизвикани емоции. Но модата е нещо временно, защото след новото идва друго по-ново, след актуалното- нещо по-актуално и предпочитано.

Това, с което се запознаваме в комедията „Криворазбраната цивилизация” е модата спрямо облеклото, езика и едва ли не спрямо националността. Но не и модата спрямо учението, знанието, културата, новото мислене, не и цивилизацията. Навсякъде в произведението се говори за нея, но тя всъщност е една от онези френски заучени думи. Никъде не се споменават книги, училища, театри, които са опорна точка на цивилизацията. Говори се само за етикета, който остава само в думите и не проличава наяве. Но ясно проличва плоскостта на човешкото съзнание. Глупостта и неразумността му, породени от незнанието и чак накрая осъзнаването и признаването на гершките, както и бъдещето им поправяне.

В комедията героите използват очите си, за да гледат, но нищо не виждат. Сяматат, че светът е толкова просто устроен, колкото са и те. И всичко се състои в роклите и красотата. Не разбират, че не дрехите правят човека, а обратното. И не всичко в живота води до „гардероба”. Че има неща красиви и скъпи, но има и истински, които са безценни и невидими за очите. Жалкото е, че и днес в двадесет и първи век много хора са също така повърхностни. Те също залагат на външността, на модата. Младите, образованите хора, пред които светът е открил възможностите и върхохвете си, се задоволяват с минимума, не желаейки да постигнат максимума. Вярно е, че в този век външността има значение, но тя не е всичко. Всеки знае, че по дрехите ни посрещат и по ума изпращат, но това не означава те да бъдат нашия приоритет в живота. Едва когато сме открили и показали вътрешната си красота, когато сме разкрили потенциала и силните си страни, едва тогава обръщама внимание на външността. Що се отнася до модата спрямо езиците, засеганата също в произведението, сяматам, че днес тя не съществува. Естествено, на всеки би му било по-лесно да учи по десет думи от всеки чужд език и да се хвали пред хората, но днес сякаш хората са осъзнали значението на езика, нуждата от комуникация и разбиране.

И отново остава проблрма за дрехите. Всичко ли са те? Може би са силата на слабия и самоувереността на наеуверения или единствената слабост на силния. Каквото и да са не бива да им робуваме „безусловно”.

По-скоро в положението, в което се намираме, е по-добре да бъдем роби на знанието, на етикета, на културата с една дума на цивилизацията. Онази истинската. Защото е смешно да се позоваваме на нещо временно и чуждо и нещо не толкова важно, а да не познаваме родното. Типичен пример за гореказаното са две произведения от Българското възраждане. Две емблематични героини, таящи в себе си различни, но еднакво силини чувства към родното – Гергана и Анка. Силно мразещи и още по-силно обичащи родното. Колкото по-страстно Гергана защитава родното, толкова по-категорично Анка се отрича от него. Тези две имаена могат да се превърнат в нарицателни за днешните българки. И двете преобладават сред нас и още по-важното и двете живеят вътре в нас. Сами решаваме дали ще робуваме на модата, или ще дадем шанс на родното. Само един! Висчко останало ще дойде от само себе си.