Начало arrow Литература arrow Есета arrow Къде е Стамбул за съвременната Гергана?

Къде е Стамбул за съвременната Гергана?
Оценка: / 47
СлабОтличен 
Автор Стефани Валентинова Стефанова   

Прочитайки за първи път „Изворът на Белоногата”, забелязах колко истина се крие в простите и ясни думи на едно селско момиче. Какъв гениален замисъл е вложен в тях, за да бъдат смислени и верни вече повече от сто години. Колко умело и майсторски са подбрани, за да убеждават. И наред с четенето идва въпросът дали днешните млади момичета биха защитили така родината си? Биха ли били така красноречиви и решителни пред „днешните везири?

Във времето, в което живеем, в този век на технологии и това забързано ежедневие, съвременната Гергана учи чуждия език, но не знае родния. Изучава чуждата история, а не познава своята. Интересува се от чуждата култура и нехае за родната. В това време, Гергана в сърцето на всяко младо момиче, е заспала дълбок сън и няма намерение да се събужда. В това време Гергана остава там- при извора, вградена в чешмата, за да напомня колко велика е страната ни и колко горди трябва да бъдем с богатствата й.

Стамбул за съвремнните Гергани е навсякъде по света само не и там, където са родени. Не защото родното е загубило красотата и стойността си, а защото те мислят, че навсякъде другаде е по-хубаво от тук, от България. Те виждат красотата навсякъде, но не и в родината. Виждат успеха на чуждия „Стамбул” и подпомагат провала на родината. Защото никоя днешна Гергана няма да иска „да гледа през едно прозорче”, когато й се предлагат „триста”. И никоя днешна Гергана няма да предпочете „една капия”, когато може да има „дванадесет”. И никоя друга Гергана няма да тъжи за своята „мала градинка”, ако може да има „градини всякакви”. Всичко това заради факта, че днешните Гергани не оценяват и не познават красотата на родното. Но съвсем точно и добре разпознават съвременния „Стамбул” и веднага биха го предпочели.

Битката между родното и чуждото продължава и днес, в двадесет и първи век. Само че днес чуждото е победител не в битката, а в цялата война. Защото я няма Гергана да защити родината и да предпочете България. Но за сметка на това има „Гергани”, които още преди да са чули изкушенията на „везира” са готови да ги приемат и да се отрекат от родното. Защото живеем в такъв свят – знаем цената на всичко, но не и стойността му, както беше казал някой. И днешните Гергани поставят родината и родното на последно място, гледйки цената му, но не остъзнавайки стойността му. Без дори да се опитат да го обикнат, да го опознаят и развият. Защото е по-лесно да се граби от чуждото – вече доказано и развито – и да се хули родното. Да се оплакваме от него и да хвалим „Стамбул”. И тези днешни Гергани не осъзнават, че за разпадането на родното са виновни точно те. Те не го обичат, те не се вълнуват от него и искат само да имат, ако може без да влагат нищо. А точно това им предлага „Стамбул”. Но на каква цена? Колко струва да забравиш, че си българин?

Колко стртува да забравиш за родното място и да заобичаш чуждата страна? Коли? Или къщи? А може би и двете? За съжаление това е съвременната действителност. Забравя се родното, защото чуждото предлага повече възможности. А тук възможностите къде са? Загубени, поропилени, потъпкани, неоценени, невидени! Но щом едно селско момиче ги е видяло преди сто години, защо не ги виждаме ние днес, умните, младите, образованите? Защото не искаме, за да ги видим трябва да вярваме, а нашата вяра е насочена в обратна на родното посока.

Днешните Гергани са скептични, песимистични, без надеждни спрямо родното и българското. Съвременната Гергана вижда „Стамбул” там, където е хубаво и охолно. Същата тя няма куража да се изправи и да заяви, че обича Бълагрия, че е горда с всичко българско и родно, дори това да я прави „глупава”. Днешната Гергана просто я няма или просто не трябва да се нарича Гергана...