Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Литература arrow Есета arrow "Европейци сме ний,ама все не дотам"

"Европейци сме ний,ама все не дотам"
Оценка: / 106
СлабОтличен 
Автор Марина Живкова Иванова   
Цитатът "Европейци сме ний,ама все не дотам" от книгата "Бай Ганьо тръгна по Европа" насочва към един от големите проблеми на българския народ. Намираме се в Европа, но все още нещо ни дели. 
Понятието "европеец" свързваме с напредък. Още в миналото Европа се е характеризирала с находчивите си умове  и културен прогрес. България, затънала в бита, не успява да изживее времето на развитие адекватно. Поради тази причина или заради балканския манталитет, възпят в не малко песни, ние не успяваме да се приобщим към западноевропейското общество. Днес, над сто и трийсет години по-късно, с гордост изричаме, че сме част от европейската общност, но Алековият цитат не е излязъл от сила. Стига ли ни териториалната принадлежност към континента, за да се наречем "европейци",или се нуждаем от нещо повече, което продължава да ни убягва? 
Книгата "Бай Ганьо тръгна по Европа" от Алеко Константинов се занимава с този проблем. Тя разказва за препятствията, пред които се изправя човек при срещата с чужда култура и за натиска, който новите времена налагат. Главният герой - Бай Ганьо, превърнал се от литературна в обществена фигура в българското съвремие, носи качествата, както положителни, така и отрицателни, които характеризират народа ни. Чрез неговия образ Алеко съпоставя ориенталската с европейската култура. Допирна точка така и не се намира,защото нито едната, нито другата е склонна да разбере или поне да опита да вникне в чуждото мислене. Бай Ганьо е тип герой, който обединява качествата на Алековите съвременници, допринесли за упадъка на морала и за негативния образ на българина пред света. Авторът е ревностен защитник на идеята, че българското трябва да просъществува, но в едно различно ампоа- освободено от келепирджилъка, бездуховността и фалшивите ценности. 
Век по-късно Бай Ганьо все още се "разхожда" сред нас. Успели сме да се освободим от поведението, което го прави за смях пред Европа,но вътрешният ни облик все още се състои от грубо погазване на законите, жажда за власт и пари и преследване на лична изгода. Държавните управници  показват едни лица, а по-късно биват изобличени други по-грозни, по-несправедливи, по-"байганьовски". И днес основният извор, от който младите българи черпят гордостта да се нарекат такива, е славното минало, все по-отдалечаващо се от нас. Настоящето е в застой въпреки опитите за приобщаването ни към европейската общност. Да, според клаузите на Европейския съюз ние сме част от него, но реално погледнато - "все не дотам". Това, което убягва на управниците, е посланието на Алеко Константинов. Неговата книга ясно показва, че промяната в начина на живот не може да бъде осъществена повърхностно. С други думи: установяването на закони, които осигуряват обществения ред в Германия, Белгия или Франция, в България не води до превръщането ни в същински европейци. Онова "все не дотам" си остава. В нашата държава трябва да се установят такива порядки, които да изкоренят това, което подкопава авторитета на българина и води до деградация на обществото. Промяната трябва да започне отвътре. Преодолеем ли себе си, нататък е лесно. 
Проблемът, дали сме европейци, или не, е рожба  на ниското ни самочувствие. Поради исторически обстоятелства българинът не е успял да преживее времето, успявайки да го осъзнае. След прераждането на България през 1878г. тя се появява в един развит свят, който бегло познава. Започва бясно препускане през епохите с цел да наваксаме изпуснатото. Това води не до промяна в мисленето , каквато е донесъл Ренесансът на западноевропейците, а до сляпа имитация. Следвайки принципа на доминото, неосъзнаването на настоящето поражда проблемите, възникнали по-нататък. Резултатът: българинът е европеец, ама недотам. 
За добро или зло, ние сме родени българи и като такива още от малки сме изправени пред трудната задача да преодолеем Бай Ганьо, който живее в нас. Единственият способ е адекватното оценяване на достойнствата и недостатъците на българския манталитет и освобождаване от онова, което вече толкова време ни препъва.