Лудостта е...
Оценка: / 4
СлабОтличен 
Автор Марина Живкова Иванова   
Проблемът за лудостта е актуален откакто свят светува поради простата причина,че никой до сега не е съумял да даде определение за този "природен феномен". Едно е сигурно, лудостта размива, а понякога дори срива границите на нормалното. 
В обществото за нормален се приема този, който следва правилата. Например у нас е прието, че само жените носят поли. Ако мъж посмее да наруши този "закон", всеки, който го види, ще си помисли "този е луд".  Когато някой спре да контактува с останалите и се затвори в себе си, също получава това определение. Дори наричаме ненормални хора, които се осмеляват да вършат трудни и немислими неща. С помощта на приведените примери установяваме, че лудите са различни, живеят в собствен свят и се противопоставят на нормите.
Но какво всъщност представляват тези норми? Те не са нищо повече от договорки между хората, които определят начина им на поведение и трябва да се спазват с цел благото на общността. Когато всички следват общи правила, няма недоволни, ощетени или засегнати. Но на практика не се получава точно така. Доказателство са всички онези невинни хора, страдащи въпреки установените порядки, които са в тяхна защита. Понеже разумните хора отричат да признаят, че нещо в техния добре уреден свят не е наред, единствено лудият надига глас срещу тълпата. Той гледа с други очи и , отхвърлен от общността, не се страхува да изрече истината. 
В дълбока древност лудостта е приемана за пространство на мъдростта. Тя ни дава напълно различна гледна точка. Подвластните й са в състояние да видят недостатъците на реалността, за които останалите си затварят очите. Лудостта представлява един алтернативен свят, в който мечтите и идеалите съществуват. Джейн Остин отдавна е доказала, че предразсъдъците не водят до нищо добро. Затова не бива да отхвърляме това състояние на ума само защото не можем да го разберем. Понякога общоприетото се оказва погрешно. Лудостта се е превърнала във върл враг на обществото, понеже разколебава навика,че мнозинството винаги има право. Историята разказва за редица учени и творци, които са получавали най-тежката присъда заради нестандартното си мислене. Те просто са отхвърляли общата гледна точка и са говорили на мнозинството "бабини деветини", присъщи само на един луд човек. Днес Земята е кълбовидна, Слънцето не се върти около нея, а гръмотевичните бури са резултат от рязкото затопляне и разширяване на въздуха. Работата на Леонардо да Винчи, Галилео Галилей, Джордано Бруно и много други лежи в основите на съвременните машиностроене, астрономия, механика и новите технологии.
Проблемът за лудостта е разгледан обстойно в романа "Дон Кихот" от Мигел де Сервантес. Главният герой е смятан за луд и неведнъж подиграван заради поведението си,което се различава от това на разумните, здраво съпили на земята хора. Но именно Дон Кихот носи мъдростта в себе си, защото чрез своята лудост вижда истинското лице на света, има смелостта да заяви неправдите и се бори за принципите и идеалите си. Единствената цел на този "луд старец" е да направи света по-добър. Другите хора са се научили да се нагаждат и живеят така, както мнозинството сметне за добре. 
Лудостта е кривото огледало на реалността. Правилният подход не е да я отхвърлим, а да опитаме да я разберем. Може да не се съгласим с нея, но е важно да приемем, че и ние грешим. По този начин можем да преосмислим принципите си и да станем по-добри. И най-важното: в свят, движен от разума, лудостта ни позволява да се докоснем до мечтите!