Ах, този МОЛ!
Оценка: / 10
СлабОтличен 
Автор Румен Илков Скрински   

Българското слово е богато на думи, изразни възможности, творческа мощ, енергичност, живост. Българското слово притежава изключителен набор от синоними на конкретно зададена дума, с които може да превърнеш текста, който създаваш, в една полифония от многозвучност… Често обаче българското слово страда, ридае, изпитва болка и дори пълна липса на съчувствие, когато мъчно и трудно може да обясни думички или съкращения, прелитащи от други нации, култури и езици. В подобни случаи авторите, боравещи с родната реч, търсят алтернативните методи, за да успокоят нейните вълнения и страсти. Стремежът им е свързан с желанието тя отново да върне вярата в собствения неограничен звуков потенциал…

Една такава дума (по- скоро съкращение), която изтормозва до краен предел капацитета на българския език, е МОЛ-ът. В „помощниците” на словото, като например тълковния речник, в редки издания МОЛ е означен като търговски комплекс, а в други аналогия с думичката на български се прави с количествена мярка в химичната наука и въобще не се споменава за каквато и да било връзка с търговия… Ето в подобни на тези ситуации словото ни „изпада в депресия и отчаяние”, защото липсата на качествена етимология го превръща в роб на ограничението да задоволи познанието си за конкретно подхванатата дума чрез словосъчетанието „търговски комплекс”…

Ах, този МОЛ! Как тормози българския език!!!...

Но в днешно време „лечители” на всичко има, че за една депресия няма да се намери човек!?!... И тук на помощ идват онези, боравещи със словото, под каквито и да било форми; онези, които вярват в изключителността на красотата му; онези, които ще му дадат насоките в търсенето на смисъла на подобни думи- пришълци; онези, които простичко наричат себе си автори…

За да помогнем на родния език да добави още една “дума” в тълкователя си (както и значения към нея), ще се опитаме да я обясним от различни гледни точки. Те ще включват социалните нагласи в обществото, народопсихологията, финансовите и икономическите възможности на страната (обект на коментара е България), модерно съвремие и тенденции в него, както и не на последно място, бъдещи представи и прогнози за присъствието на МОЛ-а като явление в българско…

Ах, този МОЛ! Колко работа ни отваря…!

Навлизаме в първа сфера на анализ- социалните нагласи на обществото по отношение на поникналите като гъби „търговски обекти” във водещи административни центрове на татковината. То е разделено на множество мнения и все пак се обособяват два противоположни полюса на мислене и разсъждаване:

  • „Всичката ни е наред”, че до МОЛ-овете опряхме!?! Народът брои стотинките за хляба, сиренето и захарта, а бръмченето на машините- гиганти, строящи поредния МОЛ, ще накара хората на цялата си немотия, пари за слухов апарат да заделят!!!...

  • Леле, егати кефа! Вчера откриха новия PARK MALL до вкъщи! ‘Айде, пак цял ден ще махаме крачоли” по ескалаторите на щур и див шопинг!!!...

На пръв поглед осъзнаваме сблъсъка на тези така противоположни в основата си твърдения. Те провокират и правенето на разграничителната дистанция между „българи и българи”. В едните битуват патриархални чувства и нагласи, свързани с осигуряването на прехраната като необходимо и ценно благо. За тях пенсийката, респективно заплатата, е най- изконният елемент, без който съществуването пътува към немислима гибел. Появата на явлението „МОЛ” е в повечето случаи неразбираема, ето защо се асоциира с представите за пространство, в което разорението е водещ фактор, защото там изчезва пенсията или заплатата. Следователно, МОЛ-ът е място, което носи гибел!...

Във втората условно обособена група хора МОЛ-ът е мястото, където те могат да разгърнат целия си потенциал от възможностите” си: да харчат безпрецедентно; да пълнят търбуха си с всевъзможни лъскавоопаковани гадости; да висят в киното с часове, зомбирайки се от кристалната 3D картина… След което отново и отново да издевателстват върху банкоматите, защото те, парите, все някога отиват на дефицит… Личности, определящи себе си на „модерни”, без всякакви задръжки, самозабравили се, превръщащи се в роби на постоянно актуализиращите се модни, кино и козметични тенденции, търсещи отчаяно поводи да бъдат забелязани в лъскавите парцали, с които тялото им се сдобива…

(Разбира се, няма как да наречем тези два типа условно обособени хора „представителна извадка на обществото”, защото между тях се разполагат още разновидности, които няма да бъдат обект сега на коментар. Смело можем да заявим обаче, че тенденциите насочват към все по- критично обособяване на тези два разглеждани социални полюса, по отношение на присъствието на МОЛ-овете!...)

Спокойно можем да съдим ( макар и в ранен етап) за народопсихологията на тези две, подкрепени с примери, „общности”… Тя е странна, импулсивна, неподдаваща се на анализ… При нея присъства неясната „диагноза” какво ни е на нас, българите”, че ту криволичим в едната крайност на мнението си, ту се засилваме към противоположния хоризонт?!?... Фактът обаче, че МОЛ-ът се превърна във въпрос на полемика и множество дискусии, показва, че той се опитва да намери мястото си в съвременния живот на хората. Старае се да отвори нови възможности или да затръшне врати под носа им… МОЛ-ът търси и начини да успокои ридаещата родна реч, защото току- що добави едно значение към етимологията си- Пространство, позволяващо всеки да го разбира по собствено усмотрение…!

Ах, този МОЛ!... Каква „странна птица” е той!...

О гледна точка на финансовите и икономическите възможности на България, МОЛ-овете са най- малкото повод чужди инвеститори да вложат сили и средства в изграждането на нов „продукт”, като предварително се запознаят с „почвата”, а впоследствие и да я отъпчат доста добре. Само ако мъничко напрегнем мисловния процес, ще видим и разберем какво се случва „зад кулисите” на предлаганата „стока”. Изхождаме само от един единствен красноречив пример- дрехите, които се търгуват на главоломни цени, а се произвеждат в заводи за масово производство я в Турция, я в Китай, я в Тайван и т.н… Но когато на същата тази въпросна стока ти откриеш логото на някоя от световните хитови марки, желанието да бъдеш „неповторимо уникален и нагизден” се оказва по-силно от здраво закопчания цип на портфейла. Преди да си се усетил още, платил си за парцал 200 лева, а той реално (и с огромна доза условности) струва 20 лева. Така се завърта една порочна система, която и не внася в държавната хазна кой знае какви средства. Напротив, почти 100% от стокообмена се внася от чужди страни, а на България МОЛ-ът я плаща, я не плаща данък „Лукс”, за огромния парцел, който е завзел, равним на 2-3 детски площадки.



Икономиката на страната ни не е научена да насърчава купувачеството на родни стоки, произвеждани в текстилните предприятия, оттам и създаденият манталитет в голяма част от българите- „марковото е най-доброто!”…

Ах, този МОЛ! Превърнат в кръстопът, на който си дават среща най-квалитетните боклуци по света; превърнат в схема за източване на парите на оглупелия български наивник; превърнат в паразит, блокиращ финансовите и икономическите възможности на страната за насърчаване на качествени вътрешни производства… Ето все обяснения, които ще избършат сълзите на родното слово…

Последното звено, което сме (образно казано) „стиковали”, по отношение на главния виновник за този коментар- МОЛ-ът, е свързано с модерното съвремие, тенденциите в него, както и бъдещите представи и прогнози за присъствието на „търговския обект” като явление в българско…

От доста време родината ни не беше създавала телевизионни сериали, още по-малко пък такива, в които МОЛ-ът се оказва главна част от сюжета… Е, доживяхме и това да се случи! Сценаристите и режисьорите на подобни проекти явно живеят с мисълта, че едва ли не едно от националните богатства и гордости на съвремието е именно ТОЙ!!!... Сякаш не е достатъчно, че явлението „МОЛ” промива и изпива мозъците на един куп празноглавци, но и е необходимо неговото присъствие да се натяква и по време на праймтайма на медиите… Един, че втори сезон за него, че и развръзка неясно приключваща…

Ах, този МОЛ! Превърна се и в сапунена опера!...

2011-та година продължава да ражда, развива, ошлайфа и стимулира личности към непресъхващ интерес, спрямо все по-засилващата се поява на нови и нови МОЛ-ове. Те изместват смисловия център на и без това трудно забележимите ценностни ориентири в България и полагат основите на огледално противоположни… Дори и на никога не съществували преди такива… Новите тенденции са свързани с толериране на меркантилните интереси; стремеж към несекваща алчност към последния хит в иновациите; изпростяване и заличаване на аналитичното мислене, както и на безкрайното губене на време в една “институция”, превръщаща човека в затворник на илюзорен и фантастичен свят на богатства, разкош, пари и лукс…

Няма как при толкова ясно обособени негативни примери да очакваме цветущ прогрес на промяната в бъдеще. МОЛ-ът ще продължава да си се развива, защото, докато живее в мислите на хората като земния Бог, предлагащ всичко необходимо, за да почувстваш Рая, не са възможни процеси за неговото изкореняване… МОЛ-ът е скъп наркотик, желано удоволствие, несекваща страст, „красива смърт”, погубваща онзи, който не съумее да си играе с нея, а оставя тя да го владее… МОЛ-ът е пространството, в което се коват и ще се изграждат новите морални устои, новите хоризонти и мечти, новата деградация на идеалите към зависимостта и самозабравата…

Ах, този МОЛ! Превръщащ се в настоящия и бъдещия български национален космос, изграждащ тъмната представа за нас българите, като нация…!

Ах, този МОЛ! Дано подари поне на родното слово отделен тълковен речник със значенията си, които в никой случай не свършват с предложените в този коментар…

Ах, този МОЛ! Нека престане да кара речта да страда по липсата на етимология за себе си. Защото няма смисъл, защото и нея е на път да погуби… Тук обаче ще удари на камък, понеже езикът има своите ревностни пазители, които МОЛ ще разрушат, но словото не ще предадат…!