Начало arrow Литература arrow Есета arrow Избори, или чий да е кокалът?!...

Избори, или чий да е кокалът?!...
Оценка: / 2
СлабОтличен 
Автор Румен Илков Скрински   

~Авторът предварително желае да уточни, че настоящото изложение не е продиктувано от по-предходни действия, свързани с даване, респективно вземане на каквито и да било хонорарни елементи, които влияят на специфичната позиция, която предстои да заеме коментарната аналитична статия. Същият се надява, че обществената търпимост ще овладее емоциите си до края на пълния текстови прочит и не ще подложи неговото съществуване на жигосване, а след това и на пълно унищожение на кладата на социалната справедливост, пред насъбралото се „множество” от активисти- сеирджии… Благодарим!

Ала нейсе- да почнем!...~

Изключително обичам удобното разположение в креслото, немската бира в ръка и салата от „български ориентки”, разновидности на краставици, домати и сирене, съставящи перфектната комбинация за „шопско” удоволствие. А когато насреща ми в целия си чар и обаяние се изправи 42- инчовата плазма със сателитна телевизия, излъчваща „ВЕЧНОТО ДЕРБИ” ЛЕВСКИ/ЦСКА, няма как да остана без синтезата на хормоните за настроение- серотонин и допамин, които са виновни за възпроизводството на куп реплики, адресирани към майсторлъка във владеенето на топката от „БГ националите”.

Както всяка година сме свидетели на едно и също „перфектно” представяне на „Герена”, на „Българска армия” или на „Васил Левски”, така и от време на време, тенденциозно наблюдаваме и участваме (по собствено усмотрение или ако си го продадем) в едно явление, чиято пародия не се различава коренно от футболните сезонни офанзиви…

Изборите, „уважаеми зрителе и читателе”(както един приятел врачанин казва), изборите са онзи пусти период от човешката преходност, който напомня за себе си я през 4, я през 2 календарници… Та и тази 2011-та е исторична, понеже българският избирател пак ще се налага да яде двойно, да се продава двойно, да се купува двойно по-евтино, да злорадства двойно, да иска двойно, да мечтае утопии двойно, абе все по много, абе все умножено по две.
Офанзивата все още е в предстартова треска, което ще рече иначе, че ту има, ту няма готови кандидатури, че ту искаме да сме кметове и евросубсидии да владеят пределите на международната ни дебитна (дълбока) карта, ту пък ни се ще едрият кокал да набараме на „Дондуков 2”, че там месарят е месар, ала кучето с гледане касапин не става...

Та така в размишления все по-ясно се разкрива пищността на връзката между уникалността на българския футбол и уникалната заблуденост на българския избирател, зяпач на онези с топките, и отявлен „критик” с диплома от селския ”Кеймбридж” (ТКЗС-то) на онези, дето го хрантутят.

Едно и също, години след години… резултатите на мача- смешни, резултатите от изборите абсурдни, подготвеността за противника- под въпрос, знанието на правилната тактика в дефицит, издънката- коронен номер… майната им на феновете- избиратели, за нас „подаръци ще има от сърце”. Та с подобни разсъждения някой успяват да изкачат онзи ескалатор на социално- политическата йерархия, а други, щом се отвори трансферният прозорец, да се изхлуят по терлици оттатък Дунава, та беж по онези ми ти гранттиймове, където заплатата не пада под няколко стотин хиляди… на седмица.

ВЕЧНОТО ДЕРБИ е само ползваната съпоставка за коментара, защото флегматичността и заспалостта на играчите му у всеки средностатистически интелигентен човек произвеждат аналогия с подобната сънливост и мудност при избора на ленивци- управляващи, от ленивци- гласоподаватели. С тази разлика, че едните като се качат на дървото, спят, докато се тъпчат, а другите спят…от глад и физически, и духовен… В резултат гладът ги кара да вършат действия, присъщи на нетрезвена или направо умопобъркана личност, да си организират изборен туризъм (с помощта на властимащите примати), да пропътуват разстоянието до съответната избирателна секция, където без изненада да установят, че вече са гласували, благодарение на техните фантоми двойници, или пък гладът да изправи на преден план невежеството, така щото с бюлетини да се облагодетелстват повече от един партиец или партия. Но отрязъкът от времевото траене на предизборната, изборната, та и следизборната „кампания” няма как да не бъде подкрепен с някое друго болно от шап кебапченце и кюфтенце, тъй че физическият глад няма какво толкова много да му мисли. Има си и хора за тая работа, те да се кахърят кой ял, кой пил. Защото „БГ ЛЕНИВЕЦ-ИЗБИРАТЕЛ”, трябва все пак с нещо да напълни дълбочината на съдържанието „гладна мечка хоро не играе”, понеже пътят до местната избирателна секция е „страшен, но славен”. Стигнеш ли веднъж до него, преминал през върволицата от увещания как да се „държиш”, докато пускаш бюлетината, значи си постигнал заветната цел в живота си- избрал си същите тези, с които пет години всичко си делил. Да, ама те забравят сякаш емблематичния стих на Кирил Маричков и започват полека-лека да заделят… само за себе си.

Ако до вчера „кокалът” се е порцирал уж поравно, то днес фактор „избори” довежда до реализацията на така наречената от един велик изследовател и пътешественик Чарлз Дарвин БОРБА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕ. И понеже Homo sapians е единственият оцелял (все още) представителен вид на род Човек, то естествено закономерно е кавгата да е вътревидова. Принципът- оцелява най- силният, най- алчният, най- безскрупулният, най- лицемерният, най- продажният, най- профанният, най- най- най…, важи само за нас, хората. Животните, те са друга песен. Те плащат с живота си и не страдат повече. Ние плащаме всекидневно със съществуването си, за да страдаме, че сме оцелели.

Порочният кръг на физическия глад унищожава капката моралистичност, за която непрекъснато трябва да жадуваме, от която за пореден път ще се лишим и тази година през октомври… И за да ни бъде максимално комфортно удовлетворението от плюскането на „скара-бира”, за добрата синтеза на хормоните за щастие ще се погрижат куп убийствено актуални фолк-чалга-силикон-гърли, или естрадни певци, за които трудно ти побира мозъкът как въобще приемат поканите да махат крачоли по предизборни концерти. Ама и тях глад ги гони- дреме им, че са празноглавковци…

Та, ясно е, „уважаеми читателе”, ясно е, че на физическия глад лесно му се намира заместител- неговата антипаралелност- нагъването. Питането продължава да чака, относно въпросителната за липсата на духовното, моралното, демократичното, правовото, за тяхната тотална дефицитност по време на избори, по време на разпределянето на големите парчета от баницата…

Българската народопсихология предопределя някои методи, с които си служи нашенецът, за да се самосъхрани. Той разсъждава на принципа на фатализма за всеки един детайл от битовизираното си всекидневие. Издребнява до неузнаваемост, прагматичен е до ужас, безгранично искащ е до краен предел, ала акъл за пет пари няма, защото да се продава е най- печелившата инвестиция в живота му. С предварителната нагласа „и за к’во да гласувам, кат’ пак същите зевзеци ще седнат на трона, а нас кучета ни яли”, той си решава мимолетния възникнал проблем, като просто отива на партийната забава, след което успешно заобикаля изборната кутия. А сега кажете, че не сме келепирджии! Та то ни е вродено, генетично заложено, така сме еволюирали, така ще си и загинем… Никакви по- глобално насочени възгледи, никакво съзнание за необходимо желана промяна, никаква идея да бъдното…НИЩО, голо, празно, хтонично НИЩО, намиращо може би обобщения в поезията на Великия…:

…Тъй върви светът! Лъжа и робство на тая пуста земя царува!…

Тъй възкликна Ботев, безкрайно актуален за миналото- днешно съвремие. Тъй и от погнуса и печал Алеко ни въвежда в света на ниските страсти, пазарската врява, безогледния егоизъм и меркантилните интереси в „По изборите в Свищов”, фейлетон, станал перла в короната на най- грозните, страшни и злокобни прояви на човешката крайност. Тъй и скоро ни предстои да си избираме уста за кокала, че инак оставим ли го без стопанин, който да го лиже и заспива сладко с него, рискуваме други да ни го откраднат… онези другите… паразитите… Ама понеже духовното отдавна не се занимава с простотията българска, тя хич и не усеща неговата безкрайна отдалеченост. Но тя напомня за себе си, о-о-о, как напомня тя за себе периодично и фатално, като ни посипва с пепел косите, заради родените от нас бисери в избирателните листи. Ала заспалостта взема връх над потребността от трансформация, така щото новата заселена популация от сънливци-управленци, започва системно тенденциозно да изяжда популацията от сънливци-избиратели. Принципът прераства в жестока конкуренция, хищничество и логична гибел за слабите… Краят е близо. Ей го там, има-няма след една лятна ваканция… Чакайте и се надявайте… Стартират “ИЗБОРНИТЕ КОКАЛИ-2011-ТА”…

А аналогиите са много, паралелите- безкрайни, връзките- стотин хиляди… Не съществува конкретика, чрез която да се вместиш в рамки, за да изясниш проблем, превърнал се в универсален за нашата нация. Проблем, който далеч няма пряко отношение с това кой да поръчва музиката и как де се играе танцът на нея…

Проблемът се е загнездил удобно в съзнанието на всеки български избирател и направлява като навигационна система решенията му. Какъв е този ми ти проблем? Има ли той своя цялостна структура, или е аморфен, хаотичен, подобно на купищата неясноти и неразбории, от които прелива битовото ни съществуване?!?... Може би е проблем на тенденциозно изгражданото ни през векове безсилие (което аз ще нарека БЕЗжелание) да насочим цялата си действеност в така необходимата промяна в осмислянето и приемането на предлаганото ни!?!... Може би това същото „предлагано” се е превърнало в толкова некачествено, закостеняло, безперспективно, универсално и опростено, че то не представлява капчица заинтересованост у „потребител номер едно- нашенецът”?!?... Може би очакваме неща, които да родят радикални трансформации, още по-радикално рефлектиращи върху самите нас?!?... А може би се опитвам и да оправдавам една маса „скотове”, от която за мое голямо огорчение произлизам и аз, на която съм продукт, която съсипва и малкото достойнство, останало ми, като ме блъска, тъпче, катери, наранява по пътя си към скарата, а ме оставя сам да стигна с раните, болките, униженията, кръвта и безсилието, там… пред бюлетината… Тази поредна бюлетина, която ще ми донесе отдавна мъртвата и погребаната надежда в смяната на „предлаганото”…

…Но аз ще я пусна. Тя ще приеме решението на ума ми, чрез ръката, поставяща „Х” пред поредния примат, пред поредния източник на пълното безхаберие, пред поредния „обещаващ” нови (изпитани) рецепти „от стари времена” в приготвянето на кокала, пред поредния, сервиращ на обикновеното стадо голата чорба, с дъх на вмирисан плурализъм, демократичност и… либерални утопии… Той ще завземе трона на „Дондуков 2”, за да дондурка българските въоръжени сили, а колегите му ще приспиват в люлката на бъдната мъглявина любимите свои овчици, които и евросубсидии не ще зърнат.

С мисъл за гол патриотизъм, със съзнание за очакването на деня на националното преображение, с блянове, върховни и дръзки, за едно лишено от отмерване време, с безпочвени идеали и морални категории, крача по пътя към задоволяването на духовния глад. Осъзнал редица тенденции, процеси и нравствени стойности, аз все по-отчетливо разбирам невъзможността да дам еднозначен и еднопланов отговор на въпроса ЧИЙ ДА Е СУРОВИЯТ КОКАЛ? С което получавам великото прозрение, дарено сякаш ми от Мирозданието на хаоса. Не е важен притежателят му, а принципът, методът, подходът, по който ще бъде сготвен и поднесен на тълпата. Тя е гладуваща, изтерзана, омерзена, живееща в нищета и несгода, така че гола супа с късчета Живителна сила би реализирала чудеса. Ех, дано поне този октомври изберем някоя по-лесно увираща в социалния казан и с месценце по нея кост, защото рискуваме пак да я караме на „български ориентки”, евтино футболно забавление, противоречива еволюционна хипотеза, фалшиво пеене, изгоряла скара, изветряла бира, умрял от глад дух, болно съзнание и забравени идеали… Пак ще я караме, потънали в забвението на собствената си ленивост…