Начало arrow Литература arrow Есета arrow ЗАЩО ДЕЛОТО НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ СЕ Е ПРЕВЪРНАЛО ВЪВ ВАЖНА НАЦИОНАЛНА ЦЕННОСТ?

ЗАЩО ДЕЛОТО НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ СЕ Е ПРЕВЪРНАЛО ВЪВ ВАЖНА НАЦИОНАЛНА ЦЕННОСТ?
Оценка: / 30
СлабОтличен 
Автор Гено Младенов Николов   

Голяма част от проблемите около появата на славянската писменост са изключително сложни и във връзка с решаването им се градят твърде спорни научни хипотези. Но тези проблеми са били винаги актуални и интересът към тях непрекъснато нараства. Проблемите и интересът към тях са от всякакво естество. С това ние можем само да се гордеем.

Делото на Кирил и Методий според мен се е превърнало в ,бих казал, най-важна национална ценност. Това е така, защото чрез тяхното дело ние, българите ,даваме изключителния си принос към света. Делото на двамата братя не е важно само за нашия народ . То е значимо за всички славянски народи. Така се наместваме в световната езикова култура и писменост. Именно българите са тези, които приемат с отворени обятия езиковата революция на Кирил и Методий и днес сме изключително горди от това. Нека пазим и съхраняваме националната ценност, предоставена ни от двамата братя!

По време на подготовката си за мисията сред западните славяни Кирил и Методий превеждат най-потребните богослужебни книги от византийския гръцки език на българското солунско наречие, което знаели от детинство. Във Великоморавия е разширен кръгът на първоначалните преводи и с тези преводи Кирил и Методий стават истински основатели на славянската книжнина. Кирило-Методиевите книжовни традиции се пренасят от Великоморавия в България и това прави делото на двамата братя важна национална ценност. Затова всеки съвременник трябва да направи поклон пред браздата, която Солунските братя вдълбават в полето на човешката история и човешката мисъл.

Създаването на азбука за език, който се говори от цялото славянско море, е истински подвиг. Невъзможен е той без Божията Богословия. Защото азбуката не е самоцел на мъдреца, на философа Константин-Кирил. Тя е висша цел: “Да се познаят божиите и човешкити неща, да се приближи човекът до Бога, колкото е възможно да се приучи чрез добродетел да стане като Онзи, който го е създал по свой образ и подобие”. Така е разбирал делото си св. Кирил.

Иконите на светите Солунски братя не е само стенопис в православните християнски храмове. В душата си всеки истински българин е съградил свой храм – храм на святата вяра, че “науката е слънце”. А какава наука без азбука? Затова в този вътрешен, душевен и духовен храм иконата на Светите братя излъчва небесната си светлина. Има ли друг народ, който всяка година да празнува като най-свещен празник пазника на буквите? И химн за възхвала на святото дело да пее? Така сме обособили делото на Кирил и Методий като изключителна национална ценност.

В църковния календар двамата братя са равноапостоли. Защото в делото си те са равновелики на светите апостоли. Те са богоизбрани люде.

Само за стария български език да бяха създали Светите братя азбуката и само българския народ да бяха приближили до Бога, пак щяха да бъдат най-високопоставени в християнската йерархия. Старобългарският език е най-старата форма, в която е познат славянският език. Ако понякога се нарича старославянски, то е, за да се подчертае универсалният характер на този език. Този език се налага като език на църквата на всички православни, така че заслужава името “латински език на славяните”. Само че старобългарският не е така непонятен за масите както латинският. Той е жив език. Чрез него Солунските братя правят словото Божие много по-достъпно за душите на новопокръстените християни.

Но делото им е по-велико от просветлението на един народ. Защото озарява със светлината на божието слово всички славянски народи – от Бяло море до Балтика и от Висла до Урал. То не е само общобългарско, то е общославянско по значение. и това го прави озключителна национална ценост.

Даже по-велико е делото им от просветлението на всички славянски народи. Защото Светите братя разгромяват всесилната средновековна догма за “трите свещени езика” – гръцки, латински и еврейски. Значи – не е само общославянски, а е общоевропейско по значение. а в контекста на Голямата История става ясно, че делото им всъщност е общочовешко.

Невъзможен би бил този подвиг обаче, ако княз Борис не бе прозрял възможностите на славянската писменост и не бе приел с почести и уважение учениците на светите братя – Климент, Наум, Ангеларий, Сава, Горазд. Приел ги като истински дар от Бога. И направил всичко, за да превърнат тези учители и устроители на вярата държавата му в обетована земя на славянската книжовност и култура. Това и превръща святото дело на Кирил и Методий в национална ценност и да я пазим и занапред!