Начало arrow Литература arrow Есета arrow ДНЕШНИТЕ БЪЛГАРИ МОГАТ ЛИ ДА БЪДАТ УБЕЖДАВАНИ С УКОРИТЕ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

ДНЕШНИТЕ БЪЛГАРИ МОГАТ ЛИ ДА БЪДАТ УБЕЖДАВАНИ С УКОРИТЕ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ
Оценка: / 50
СлабОтличен 
Автор Гено Младенов Николов   

 

С „История славянобългарская” се поставя началото на същинския възрожденски процес сред българите. Тази малка книга е събудила непозната жажда за просвета. От светлина е коренът на тази дума, защото „знанието е слънце”. От тоза светлина имаме нужда и днес. Защото и днешните българи могат да бъдат убеждавани с укорите на Паисий Хилендарски.

Нека се поучим от миналото. Искрата на Паисий се превърнала в свещени пламъци на борбата. Много души изгорели в тия пламъци. Но народът възкръснал и се изправил. Като онази фиданка между мраморните грамади се издигнал и прогледнал към пространството на свободния дух. Но вече връщане назад нямало. В българските земи българска държава започнала отново своята славна история. От това се нуждаем ние днес. Имаме нужда отново от този страстен зов за национално осъзнаване.

Хиперболизацията на ролята, значението и генезиса на българите в „История славянобългарская” е направена с единствената цел на базата на своя свят произход българите да повдигнат самочувствието си и у тях да се пробуди националната гордост. Това е нужно на днешния българин. Само така може да оцелее на световната сцена.

Хилендарският монах е първият български психолог. Той вярно посочва характерни за народа ни особености по отношение на нравите, обичаите, взаимоотношенията и вярванията. Та нали като наследници на тези българи, ние сме същите хора. Няма как да избягаме от корена си и от народопсихологията. Има нужда днешния българин да бъде убеждаван с поученията на Паисий Хилендарски. И те ще звучат със същата сила и патос, ще имат същото въздействие, защото ние сме същите българи, които той е познавал. Зад нас стои същото славно минало.

Опозициите свое-чуждо, родолюбие-родоотстъпничество и ключовите думи и изрази са образите, залегнали дълбоко в сърцето и мисълта на големия възрожденски патриот. Той е готов да се опълчи срещу всеки, дръзнал да обвини народа му в липса на славно минало и особено срещу родените българи, но забравили своя род и език. Днес също има такива родоотстъпници. Мисля, че упреците на Паисий биха им повлияли точно с толкова голяма сила, както и преди много години. Нищо, че посоките на родоотстъпничество са различни. То май няма посоки за родоотстъпничеството. Със своите укори Паисий успява да постави началото но може би най-важния етап от новата българска история и литература – възрожденския. Със същия успех думите му въздействат и днес. Определено има нужда от тях.

Ние отдавна знаем и помним.

Поставяме цвете в подножието на гранитния паметник на монаха. Поклон сторваме пред великото Паисиево дело и мислено се молим никой да не ни отнема правото ни да бъдем горди със своето минало. Родоотстъпници, които не помнят своя род и език и се срамуват да се нарекат българи е имало в миналото, има ги и днес сред нас. Но силата на Паисиевите укори не загасва и тя ще опари техните сърца.

В своя цене труд Паисий очертава основните линии за освобождение на българския народ от чуждото духовно, социално и политическо робство. Това дава основание „История славянобългарская” да бъде определена като пръв манифест на българско националноосвободително движение. От това се нуждае и днешния българин, за да се свържем с великата ни история и да я градим такава занапред.