Начало arrow Литература arrow Есета arrow „Най-после да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени сили“ (есе)

„Най-после да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени сили“ (есе)
Оценка: / 2
СлабОтличен 
Автор Момчил Букреев   

 

Историята е наука, която съхранява промените в цялостния живот на народите – възходите и паденията, завоеванията и успехите, традициите и новаторството. Всеки етап от общественото, икономическото и културното развитие има свои лидери, които печелят уважението и на своите съвременници, и на потомците.
   Гордост извиква у всеки българин монахът Паисий Хилендарски, защото поставя началото на Българското Възраждане със своята „История Славянобългарская“ и създава предпоставки за национално освободително движение. А то по-късно ражда своя Апостол – Васил Иванов Кунчев – Левски, който напуска манастира и се обрича на България. Чужд на всяка суета и славолюбие, на гръмки фрази и себеизтъкване, той си поставя една възвишена цел – да работи всеотдайно за революционното израстване на българите, за осъзнаването им като сила, помитаща несправедливостите и робството и извисяваща ги до жизненото ниво на другите европейски държави. В революционната организация Левски израства като национален вожд и оценява необходимостта от демократически централизъм при подготовката й:
„За Отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите привици, па да се поправим и все заедно да вървим, ако ще бъдем хора.....“
   Патриотът Левски презира клеветниците, доносниците, интригантите и е категорично мнението му, че „не е народен онзи, който вижда злото и чака то да стане по-голямо и да убие народа“.
   Проследявайки цялата дейност на Апостола – и думите, и делата му, ние заставаме пред една сигурна, решителна, прогресивна личност, която още в средата на 19 век прозря необходимостта със собствени сили да противостоим на безправието, да се научим на самоуважение, да вземаме от гордостта и вярата на предците си и задружно да изграждаме нова и просперираща България.
   Забързани в ежедневието си, потомците не винаги са изрядни в отношението си към личността на Левски, най – често се обръщат към нея около 19.II – денят на обесването му. Но дори и така да е, достатъчно е да усетят острия му поглед, да чуят жегващия с актуалността си въпрос „...е, байовци, ще свършим ли, както му е редът уречената работа? Ще изпълним ли народната поръка? Ще оправдаем ли доверието на людете?“
   Тогава трябва всеки да направи равносметка на делата си, да види пропуските и недостатъците в тях и да съумее доблестно да ги преодолее.
   Днес, толкова години след смъртта на В.Лески, все още има от какво да се червим, но има и с какво да се гордеем. Защо се оказаха пророчески думите на Апостола:
„ Най-после да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени сили“
Защото, макар и бавно, България утвърждава международния си авторитет и вече е член на Европейския съюз.
Защото българския народ се стреми да бъде между новаторите и откривателите, за да доказва творческите си способности.
Защото има достойни българи, които помнят себепожертвованието на своя Апостол и продължават като него да се обричат на Отечество България.