Начало arrow Литература arrow Есета arrow Любовта на любовниците (есе)

Любовта на любовниците (есе)
Оценка: / 1
СлабОтличен 
Автор Мирела Станчева   

 

А да поговорим за любовта на любовниците? Любовта, която лепне от телесни сокове отвън и изсушава отвътре. И затова си мислиш, че си лек. Защото те изпива.

 Любовта, свързана с докосване. Със секс. С изнеряра, болка, ревност, грозно, красиво, свързана с тялото ти и душата ти, които за първи път искат толкова силно да бъдат част от някого, че те карат да проиграваш и живота си, и стотинките си в името на една вечер.

  „Още когато го видях, почувствах, че искам да го имам. Беше много различен от това, което харесвам, но нещо ме сви в корема. Нали знаеш, как понякога няма значение нищо друго, освен мига, в който съзнаваш, че го искаш.

 Не ме докосваше, а аз знаех точно как ще го прави. Макар, че изглеждаше невъзможно. Макар, че не личеше да ме иска.

 Нали си имал такива мигове, в които колкото и да е невъзпитано да докосваш някого, не можеш да спреш да го правиш малко по-дълго от приличното?”

 „Още когато я видях, знаех, че винаги съм искал да бъда точно в нея. Да й покажа как най-добре може да бъде обичана. Но не вярвах да ме иска. Затова чаках да отмине.

 Не отминаваше, докосваше ме. Аз се опитвах да разбера дали е истина, беше прекалено хубаво. Накрая разбрах, че е се случва. Точно с мен, точно с нея.”

 „И от този момент нататък– мрак. Само игра на контрасти. Топло, студено, болка, наркотично щастие. Ревност, увереност, липса, докосване. Не знам какво ми се случи. Това ли е любовта?”

 Любовта на любовниците е експлозия на химията в душата.

 Тя е мигът, в който толкова искаш да се влееш в някого, че се чувстваш безсилен.

 „Исках да вляза под кожата му, да се увия около костите му и да виждам с очите му. Исках да диша мен, да чувства мен и никога да не ставаме от чаршафа, върху който изживявахме любовта си.”

Любовта на любовниците е най-низшата, болна, и красива форма ва живот. Тя е ярко тропическо цвете, което смърди на разложено. Тя е болна. Тя е тази, в която ревнуваш от вятъра. В тази любов няма вяра, защото вие не сте приятели, вие сте просто любовници. А те чукат изпепеляващо и се ревнуват също така. Защото не си принадлежат, каквото и да правят.

Любовта побеждава всичко! Дори теб. Тя побеждава достойнството ти, побеждава мечтите ти и те кара да вярваш, че си искал само едно и го получаваш в този миг.

Любовта свършва, а любовниците го знаят и се лъжат един друг, че само тяхната ще бъде вечна.

Любовта е винаги по-слаба в един от нас. И всеки обича някой, който не е в коридора му, докато плува.

Любовта е жива. Лепне, влачи се по кожата ти, диша сама и когато убие теб и него, пак остава жива.

Любовта на любовниците е незаконна за душите им, защото ги води в ад, който сами си създават. Но е единствената.

Тя е тази, която изживяваш и след която изгаряш.

Тя е тази, от която бягаш като от кошмар, но която те застига.

Нездравословна е. Болна е. Грозна е.

Но е единствена.

А кой е твоят любовник?