Начало arrow Литература arrow Есета arrow Милосърдието – сила или слабост (есе)

Милосърдието – сила или слабост (есе)
Оценка: / 5
СлабОтличен 
Автор Калоян Николов   

 

Скъпи приятели, за да изясним въпросът зададен по-горе, ще ви разкажа случка от живота си. Случи се преди много време, бях втори или трети клас, имахме нов ученик, не беше българин, а  другия преобладаващ етнос в България. Ако сте достатъчно глупави за да не се сетите или просто не искате, защото не ги понасяте, говоря за ромите. Те са горд народ със своя култура, която аз не харесвам, но не искам и да залича... но както и да е - отплесвам се от темата.Та както ви разказвах, бях втори или трети клас, новото момче беше дошло. Той не беше богат, красив, не познаваше много хора и не беше с внушителни размери. Седна до мен. Първите няколко седмици ми беше неприятно да стоя до него.Удрях го, блъсках го и му казвах думи, които не бяха много приятни и ако смятате да ме съдите, знайте, че сега дълбоко съжалявам за това, но да се върнем към въпроса. След първите два месеца свикнах с неговото присъствие. Той продължаваше да бъде онова малко човече, без приятели. Един ден ме помоли за пари, защото майка му работела на две места и бе забравила да му остави. Както се досещате, не му дадох. На следващият ден го видях да яде  малка вафла. Попитах го, защо яде това, като може за един лев да си купи хот дог. Обясни ми, че му дават малко пари. Останах потресен и от тогава започнах да не го съдя, защото разбрах, че всъщност е доста беден. Той ме изненада с още нещо на следващия ден. Учехме английски език, но госпожата беше болна, когато новия ученик  дойде в класа. Когато се върна и му зададе въпроси на английски, той и отговаряше изключително вярно. Тя го попита, дали е учил някъде специално езика, а отговорът му беше, че сам се е учил.Тогава той спечели уважението на съучениците си и така беше няколко месеца. Един ден на едно от момичетата и бяха подарили златна верижка, тя я остави на чина си в голямото междучасие, а когато се върна верижката беше изчезнала. Дойде полиция и започна да разпитва всички. Не намериха улики. Когато се прибирахме видях момчето да изпуска нещо, видях, че е верижката. След като останахме сами го попитах, защо го е направил. Обясни ми, че са уволнили майка му от едната работа и му трябвали пари.Почувствах се зле заради него. Заведох го до нас и взех парите от касичката си. Не бяха много, но му ги дадох и взех верижката. На следващия ден обясних на полицията и момичето, как без да видя съм закачил верижката. Тя ме разбра тъй като ми беше приятелка и полицаите си тръгнаха.Бях сигурен, че ако момчето я беше дало със същите извинения, щяха да го приберат в управлението. Разказах тази случка на най-добрия си приятел. Той ми каза, че съм слаб и че е трябвало да го издам. Не бях съгласен с него. Мина година. Един ден момчето дойде при мен с чисто нови дрехи, шини и скъпа нова прическа. Даде ми известна сума пари. Учудих се и го попитах, защо ми ги дава. Той ми припомни случката от предната година. Попитах го, защо ми дава толкова много, а той ми обясни, че за всеки ден от тогава насам, е начислявал лихва.Моята втора мисъл бе, откъде е намерил парите и той  ми обясни, че от парите, които съм му дал е отделил малко за лотария, а останалото дал на майка си. След много опити спечелил. Тогава разбрах, че милосърдието е сила. Не говоря само за паричната помощ, която е най-честа, но и за всички останали, защото всяко добро ти се отплаща. И така, скъпи съученици, с това свършва тази кратка история. Не дадох име на героя, защото той олицетворява всички такива хора в неравностойно положение, било то парично, духовно или физическо. Написах това есе  с цел да ви накарам да се замислите за живота около вас и да спрете да се интересувате само от вас самите. Разбира се, това послание важи за всички хора на бъдещето. Това сме ние, за това го казвам на вас, на децата на бъдещето.