Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Жена
Оценка: / 4
СлабОтличен 
Автор Мирела Станчева   

 

Едно от може би най-страховитите на вид животни в целия Свят е видрастителнояден бръмбар. Целият е в шипове и рога, за да се предпази отевентуални атаки и прекарва живота си в обвивка на чудовище.

 От друга страна, лъвицата е хищник,който може да те убие за броени секунди. Онази, красивата горда котка,към коятосе приближаваш, за да снимаш само от крачка по-близо..

 

 Той не искаше... във всичко може дасе закълне, че не искаше. Не беше такъв... превърна се. Но нямаше значение. Тойобиждаше с жестокост, а тя плачеше в краката му.

  Бяха на шестнайсетина, когатотой я видя по коридорите на училището. Първата си любов. Нова ученичка.Различна. Най-красивата за него. И я поиска още тогава. Дни наред докато серазминаваха я гледаше прехласнато, а тя отминаваше с приятелките си и сесмееше. Не вярваше той да знае нещо за любовта. Тя вече беше имала доставръзки, беше разбрала как се играят игри.

 И той наистина не разбираше. Мислеше,че е достатъчно да харесва само нея. Да я изведе на кино или да й подари каквотопоиска. Мислеше, че ще е достатъчно да бъде идеален.

 Докато момчето плуваше в наивните сиилюзии, момичето се натискаше на задната седалка на кола с друг, малко по-голямот нея. Намираше го опияняващ с опита си и онова, което не споделяше. А на негопросто му се чукаше. Месеци наред тя опитваше късмета си с главозамайващонедостъпни, които си проправят достъп до доста по-повърхностни неща. Момчетопродължаваше да я иска и тайно си знаеше, че може да й предложи неща, многопо-добри от всички, които бе виждала.

 Накрая, след дълго чакане, уловимомента,промуши се в тясната пролука между десетките й разочарования и я поканина среща. Тя се съгласи, защото нямаше какво да прави, а и защото й беше жал замомчето, което толкова сладко оглупяваше около нея. Само една вечер. За даполаскае егото си, каза си тя.

 Той я заведе на любмия си нов филм, идокато гледаха, тромаво се опитваше да я прегърне. После излязоха от залата исе заговориха. Тя го попита за живота му. Той твърде охотно й разказа всичко.Къде иска да учи, какъв иска да стане, какъв искат да стане родителите му.Разказа й за любимите си неща и къде иска да отиде. Разказа й как баба мувинаги губи ключа от входната врата, а той трябва да стои в ел-таблото. Инякъде по алеята, преградена от улични лампи на стража, той й каза и къде стоиключът от сърцето му. Тя се учуди, защото поиска да го вземе. Поне замалко. Давиди какво е да те обичат, а не самотно да обичаш.

  Тръгнаха заедно по коридорите.Той беше най-щастлив, а тя си втълпяваше, че може да бъде. Момчето правешевсичко, което тя пожелаеше. Подаръците. Жестовете. Грижите. Целувките, любовта.Беше идеален и тъй като мислеше простичко, беше убеден, чо това стига завинаги.А не стигаше.

  Момичето все пак не беше лошо.Беше просто жена. Половината от нея го обикна, дори сама не осъзна колко гообикна. А другата част не успя. Тя пищеше пронизително от драматична пустота. Инякъде, в блажените месеци, не издържа. Крещя му. Удря го немощно. Обижда го. Атой й отговаряше спокойно.  Знаеше си, че ще й мине и че е безсмислено доотвръща. Момичето искаше да го предизвика! Искаше емоция! Искаше да види мъжа внего, а не този идеален, обичлив хлапак. И когато видя, че представата й за мъжне се надигна у него, си тръгна.

  Прибра се вкъщи и започна дапише. Винаги пишеше, когато искаше да излее разяждащите емоции от себе си.

 

 "Аз съм виновна. Ти сипрекрасен, а не мога да те оценя. Аз съм родена виновна. А ти си толкова глупави се държиш сякаш съм безгрешна, най-добрата за тебе. Влудява мевсеопрощаващата ти природа. Влудява ме глупащината, с която ми вярваш. Не тезаслужавам толкова идеален!                                                                                                   Не, не те искам толкова идеален. Аз съм жена! Искам да те печеля всекиден по малко, а не да знам, че си вечно мой. Искам да се страхувам, когато теняма, а не да знам, че гледаш снимката ми. Искам да си сърдит и вгълбен, да сисложен. Да има неща, които да не зная и които да заслужа да ми довериш. А ти мираказваш и сънищата си, мислите си. Искам да съм повече твоя, отколкото мога, ати да не виждаш, че това е толкова много. Ти си прекалено добър, а аз съмпросто жена. Нужно ми е да съм слаба и мъничка, да ме закриляш от това, коетоможеш да направиш.                                           Когатосъм ужасна, искам да си тръгнеш. Искам да ме обиждаш, да ме мразиш, а после дасе върнеш и да ме целуваш. Аз съм жена, напомни ми го! Искам скандали и последа тичаме. Обратно, едни към други все по-бързо. Искам да ме накараш да сисъбера багажа. После да отвориш куфара, да го изсипеш и да ме имаш там, средбъркотията.            Искам да сичудовище, а аз да те върна към хората. Искам да те опитомя, или да умраопитвайки се.                                                                                                                      Искамда си ужасен, но прости ми глупостта. Аз съм просто жена, нуждая се от това. Ати си ангел. И не мога да бъда с теб".

  Прочете писмото, откъсна самопоследните изречения и следващият ден му даде тази малка частица от всичкоказано. Той го гледаше невярващо и го препрочиташе хиляди пъти. "Искам даси ужасен". Нима всичко, което беше не стигаше? Сред града на добринатаму, тя искаше да построи кула с чудовище.                                                        И макар да не я получи отново, макар да не видя другата част от писмотоникога, той сякаш разбра всичко написано.                                                                                            Сега стоеше над нея,обичащата го гибелно. И тя също искаше от него кошмари, за да го дари със себеси на събуждане. И тя, като всяка друга искаше да живее в окото на бурята. Несе терзаеше, че го е превърнала в чудовище. Получаваше всичко желано. Всякасълза тайно имаше вкус на победа, неосъзнато. Той беше страховитият бръмбар,който безобидно търсеше любов. Тя беше лъвицата. И откакто прочете писмото, мубеше толкова лесно да го прави ужасно трудно.  Стана такъв, какъвто гоискаха. Груб, сложен, далечен. И отново беше идеален, ала този път, идеален завсяка жена.