Начало arrow Литература arrow Есета arrow Аз - другият европеец

Аз - другият европеец
Оценка: / 1
СлабОтличен 
Автор Мирела Станчева   

 

Всеки сам по себе си е различен. С различни жизнен опит, възприятия, мечти, амбициии характер. И няма хора, които могат да бъдат унифицирани под даденанационалност или нечий герб. Човешката личност не търпи да бъде „херметизирана”в буркан пълен с определени от някого качества, навици и недостатъци.

    Това, което ни обединява еизкачваната цял живот от нас пирамида. Пирамидата, по която вървейки постигамене финансови успехи, а придобиваме човешко достойнство. С всяко изкаченостъпало ставаме по-добри хора, достойни граждани и истински личности. Заразлика от пирамидата на успеха, в тази не губим, а придобиваме качества.

   Защо да сме различни с лошо отостаналото европейско население? Правилно ли се унифицират западноевропейскитестрани като добре развити, цивилизовани и приятелски настроени една къмдруга,едва ли не еднакви в качествата си, когато в близкото минало именно те савоювали ожесточено, биейки се в гърдите, изтъкващи уникалността си? Защо аз дасъм „друг” европеец, когато се чувствам равна по способности, образование икултурно наследство с гражданите на останалите европейски държави?

    Европа се смалява. От континент наразличните етноси, история и култури, на картата и в съзнанието ни, тя бързо сепревръща в орязана, преработена вариация, наново снаден пъзел от уеднаквени подправила народи и страни.

     ”Защото вече сме в Европа”. Каквоозначава това? Европа е континент, съществуващ от милиарди години. Не съюз. Континент.И ние, като територия и държава, сме в него от изключително дълго време. Аз несе чувствам равноправна европейска гражданка от четири месеца, а отчетиринайсет години. И след като подобен разпален отпор на изказвания от рода„Вече сме в Европа” е нежелан от мнозина, защо тогава години никой не сеизвинява за неправилното формулиране на разликата между принадлежност вконтинент и в съюз?

    Защото когато се чуе „Европа”, трябвада продължаваме да си представяме хиляди красиви картини, легенди и историческимоменти, а не стандарти и звездички, които преди знамето на Европейския съюз, сабили изобразявани само около главите на пребити анимационни герои. И това заобикновения човек не е символ на величие- това са звездичките, които ще сезавъртят около главата му, докато се мъчи в принудително адаптиране.

   Не е неправилно съюзяването надържави или разрастването на този съюз, неправилна е загубата на колорит подволен или неволен икономически натиск, който за жалост, е неизбежен. Всякадържава има своите предимства и недостатъци в различни съотношения. Гражданитена всяка държава са различни. Но като личности. И всеки един е различен задругите.

   Говоря от името на новото поколениеи единствено и само за неговите убеждения, защото принадлежа към него. Не, несъм друга, не съм аутсайдер, когато посещавам чужда страна. Защото и там всичкиса „други”. И се чувстваме обединени от различията си. Не се чувствам изолиранаот чуждото европейско население- когато имаш лични качества, те изместватпогледа от държавната ти принадлежност.

    Защото аз не съм държавата, аз съмчовека. Човекът, който ще отиде да се бори сам, и се надява да бъде приет сам, безгерба на държавата си. Не от срам, а защото той и асоциациите, коитопредизвиква, добри или лоши, не са всичко. България е страна и държава. Природаи политика. И аз плача и се радвам на всичко случващо се в нея. Но тя не можеда представлява личността ми, това предпочитам да правя сама.

   И ако съм „друга”, ще съм друга заличностите, с които общувам. Ние няма да контактуваме посредством това, коетознаем за държавите си, а на базата на лични качества.

    Европейците не се делят на типове иаз не съм от „другият” тип. ”Друга” съм дотолкова, доколкото говоря различенезик и имам различна история. Гордея се с тях и се старая да ги представямдостойно пред другите държави. Различна съм до положителната граница иразличието е прекрасно нещо. Всички тези разлики, колоритът, ни обединяват вЕвропа- стария континент, пълен с различни етноси и контрасти.

   И вървейки по пирамидата, трупайкиопит и качества, добри и недотам, първо ще се старая да бъда достоен човек, апосле достоен европеец или гражданин на света. Никой не е аутсайдер и „друг”.Защото сме различни, а това е истинско щастие.