Начало arrow Литература arrow Есета arrow За кюфтета, хлебарката и човека

За кюфтета, хлебарката и човека
Оценка: / 3
СлабОтличен 
Автор Таня Илчева   

 

Хлебарката излезе от мръсния канал на умивалника и се огледа. „ Мамкаму,  пак съм в същата кухня, объркала съмтабелата”. Отново светло. Вече трети ден лампата тук светеше.  Тя не разбираше защо по дяволите наемателитеси мислеха, че ще предотвратят присъствието й като държат лампата пусната? Еднахлебарка не може да спре да живее просто, защото наоколо е светло… Да, на тъмнотя съществуваше много по-спокойно, но и в обратния случай не се справяше зле.Тя се изкачи по мръсните чинии, след което се прехвърли на една винена чаша изастана на ръба й. Огледа се отново наоколо. Видя на шкафа срещу нея чиния скюфтета. „ Кюфтета…Абе тези хора друго не ядът ли?” Хлебарката с отегчениепремина през барплота и стигна до шкафа с кюфтетата. Погледна ги,  погледна и мръсните чинии, по които предималко беше минала, след което се паркира в един ъгъл и запали цигара. Пушеше сихлебарката и си мислеше за кюфтетата, които пак бяха изпратили от село нанаемателите. „Провинциалисти”-  измрънкатя . Този път вече беше бясна. Не стига, че я държат на светло, не стига, чевсе я дебнат, ами отгоре на всичко и пробутваха винаги какво? Кюфтета! Всъседния блок хлебарките се хранеха само с прясна и скъпа храна. Някои от тяхдори си бяха „постнали”в Хлябука снимки с омари, хайвер, пуйки…  Дори един нейн братовчед от Тайван се хвалешекак закусва редовно с тестиси от петел, които там се предлагаха варени илизадушени. „ Не може да продължавам така. Нормалните хлебарки по света ядаттестиси, а аз? Кюфтета!” Ядоса се хлебарката. Изгаси нервно цигарата и тръгнапо света да си търси щастието. Докато обикаляше каналите, си припомняше отколко велик род произлиза. Хлебарките бяха насекоми, които съществуваха повечеот 320 млн. години благодарение на изключително голямата си приспособимост.  Те бяха повече от 3000 вида, но по-малко от 1% бяха синантропни, т.е. съжителстваха с хората.  А тази хлебарка беше точно от този рядък вид…Тя беше специална именно, защото знаеше как да съжителства с въпросните хората.Тя беше преданата хлебарка, която винаги се промъква в тъмното, яде в рамкитена нормалното и си отива незабележимо, без да безпокои човека. И всичко би билопрекрасно, ако Човекът не беше започнал да държи лампата пусната.  Ако не беше се опитвал да я отрови, ако небеше я целил със скъсаната си джапанка. „ Ще ме обстрелва той с жалката сискъсана джапанка!”- мрънкаше хлебарката и гордо вървеше по пътя на новото.   Път, който никой друг не можеше да премине!Защото по новите магистрали, които Бойко Борисов строеше, на човека му бешелесно да върви, но по миризливите и мръсни канали не всеки имаше смелост дапремине. А тя славно го правеше и знаеше, че един ден ще бъде щастлива. „ И аз едни ден ще закусвам с тестиси!”.  След значително обикаляне, хлебарката усети,че огладнява.  Когато гладът вече стананепоносим, тя реши  да потърси „нещо занабързо и за из път” „ Само да заредя и продължавам”-си каза тя.  Малко след това хлебарката излезе от мръснияканал на умивалника и се огледа. Премина през мръсните чинии, след което отновозастана на ръба на винената чаша.  „Мамка му, пак съм в същата кухня, объркала съм табелата?”-  изпсува хлебарката.  Погледна жадно кюфтетата и се насочи къмтях.  Това тя правеше всеки ден. Ядешекюфтета и се правеше, че табелата е грешна. До следващия път, в който бешенаядена и готова да търси своето ново начало.

През това време Човекът ставаше всеки ден, отиваше до кухнята и с досадаядеше за закуска кюфтета. „Кюфтета… Друго не можаха ли да ми изпратят…”-мрънкаше той, след което отегчен тръгваше за работа. Вървеше по тротоара, а донего шумеше водата от градския канал . Но той не обръщаше внимание на гаднатамиризма. Чувстваше се горд, че не е вече от провинцията. Нямаше ги прогнилитекаручки на дядо Въльо. Тук се строеше метро. И беше щастлив ЧовекЪТ. До  вечерта, когато се прибираше в къщи и пакнастървено поглъщаше кюфтетата от село. После сваляше лениво джапанката от крака си и се опитваше да убие хлебарката. „ Да ти е*а майката!” – псуваше Човекът, без да осъзнава, че разликатамежду него, хлебарката и нейната майка беше само във формата!