Начало arrow Литература arrow Есета arrow Какво ще кажат хората? (есе)

Какво ще кажат хората? (есе)
Оценка: / 122
СлабОтличен 
Автор Administrator   


    Животът е най-голямата ценност. Тойе дар за човека и от него зависи как ще бъде изживян. Важен е изборът, който щебъде направен. Важно е личността, която прави този избор, да бъде водена отсобствената си воля, да не позволява пред нея да бъдат поставяни ограничения,да съумее да съхрани най-ценното си човешко право – свободата.

            Отделниятчовешки живот е един миг от вечността. Той наистина може да премине за човекакато миг, ако съзиданието, борбата, съмнението, търсенето, откривателството госъпътстват в житейския му път, свързани с избора му. Страшно е, ако човекзаживее в сянката на своя егоизъм, ако се затвори в своя малък свят, ако неотправя очи към слънцето, към широките простори, към необятния свят начовешките мечти. Опасна е тази сянка за този, който е направил такъв житейскиизбор, защото, без да съзнава, той се самопогребва, опустошава душата си.Опасна е тази сянка и защото егоистът може да скрие слънцето в живота надругите.

            Изборътв живота трябва да е свързан със съзиданието, с борбата, с вярата. Тогава биоставил усещането за достойно изживян живот. Трудно е не само да избереш, ощепо-трудно е да останеш верен на избора си. За това биха спомогнали дързостта,непоколебимостта, вярата в целите, надеждата за тяхната реализация и любовта.Любовта към всичко, което вършиши в мир със себе си. А любовта е в основата навсичко стойностно и велико.

            Страшное, когато човек осъзнае, че годините са преминали, а няма нищо, което да оставислед себе си, защото е бил устремен единствено към собственото си благополучие.

            Вценностното система на Ботевата поезия най-достойни за прослава и безсмъртие сатези личности, за които свободата е преди всичко лично достижение, състояние надуховната им извисеност в робския свят. Такива личности не се страхуват отсмъртта. Тя е необходимата цена на свободата, най-достойния край на живот,отдаден на родината. Ботев възпява величавия подвиг на българските патриоти ипревръща героичния им дом – Балкана – в начало на легендата и безсмъртието.

            Единнарод сам изкачва своите върхове и сам определя висотата им. Нагоре го тласкапоривът на свободното съзнание за собствена стойност и енергията на любовта,заключена в сърцето му. И духът му става силен с възвишената мярка за чест идоблест, със светостта на мечтата да се види не роб, а господар на бъдещето си.Такъв народ ражда герои, жадуващи доброто, колкото утрото, слънцето, живота.Заради тях “ за мило, да драго,/ за теб, за баща, за братя” тръгва бунтовникътот “На пощаване”, пресича “тиха бяла Дунава” и се отправя нагоре към скалиститевърхове на Стара планина. Водят го само два ориентира: горе – където е целта, идолу – полето на безразличието, покорството. Там, до орловите гнезда, енай-близо до мечтата да бъде себе си в бой с всеки, поругал земята му.

            Лирическиятгерой също има нужда от подкрепа. Зове не само за разбиране и опрощение, а и засъпричастие в бунта. Нужна му е свещената майчина мъст за несретната орис наобезродените млади. Вината за покъртителната им несрета носи прокудата. Майкататрябва да разбере, че не е живот скиталчеството в “тежка чужбина”. Човекът ероб на глада и чуждостта. Не е живот и чернеенето в бащина земя. Не е човекробът, приел примирението и скръбта. Смъртта не е житейският край в борбата.Смъртта е търпимостта на роба, примирението на баща и братя, които “черничернеят”. С черна жалейка е покрита земята- робиня. Трагично е сливането на“черни кърви” с “черна земя”. Трагичен е житейският край, когато е безсмисленосамопожертвованието на юнака. С трагика е белязано тесногръдието на хората сробски нрав. Впримчени в жалката мисия на оцеляващите, низшите духом няматсетива за героя, те виждат нехранимайкото. В техния егоистичен примиренческисвят гласът на теглото е единственият знак за съществуване. Белег на висш дух еумението на героя да откликне на този глас с вярата, че не сега, а “нявга”народът ще израстне духовно и ще оцени святостта на “правдата и свободата”. Ище помни, че цената им е не животът на нехранимайкото, а смъртта на героя.

            Предолтара на отечеството Ботевият герой е тогов да принесе младост, живот, но да яима нея – свободата. Волята му е категорично заявена. И докато пред себе си тойима алтернативи – да загине или да се върне жив и здрав при близките – за милиянарод знае, че изходът е ясен – свобода. Българите ще изживеят своята съдбовнапролет, ще се възродят за новия си свободен живот. Свободолюбива личност,бунтовникът с такъв трепет говори за всенародното ликуване, пресъздадено вдвете картини, свързани с бъдещето. Безкрайно щастливи ще са и дарителите насвободата, и народът. Благодарността си свободните ще изразят в песента,радостта – в хорото весело. Заради този празник, заради красивата мечта герояте готов да приеме мисълта за смъртта. Волята на свободната личност е смърт исвобода. Смъртта на изключителните е пътят към свободата на другите, на скъпиянарод. Тя не е страшна за силната личност. Тя е красива смърт, защотосвидетелста за изключителността на духовно богата личност. Защото носи на този,който се е пожертвал за другите, духовно безсмъртие. Наградата е един нов живот– в сърцата на хората. Българската земя пее песни за такива хора. И макар чезабравата понякога идва, то тя е временна.

Не могат да бъдат забравенинезабравимите – онези, които са дали обич, мечти, живот за милото отечество. Теучат на доблест, на достойно българско поведение българите. Карат ги да имат справо самочувствие, да бъдат изпълнени с национална гордост, че България стоиредом до големите, достойни за уважение народи.