Рибарски живот
Автор Никола Вапцаров   

 

Ти виждаш:

издути платна,

луна на небето излезла,

и мислиш:

живот е това,

живот преизпълнен с п о е з и я.



Отгоре –

изгряват звезди.

Небето –

седефено свети.

От сушата

кроткият бриз

с ръката си

къдри

морето.



Ех,

волен рибарски живот,

описан

във толкова песни!

На мачтата – бяло платно...

Така да описваш

е лесно. –



Турни му „безкрайно море“,

залей го излеко

с синило

и всичко излиза добре –

картинно

и мило.



А туй,

че със вълчи зъби

студеният вятър ни хапе

и като тежки

сачми

те бият смразените капки?



Прогизнал

се връщаш дома

от влага.

А лодката зее.

И в кърмовия долап

две риби

във мрака сребреят.



Христос да би слязъл

сега

с две риби

какво ще направи?

От мъка –

очите горят,

гърдите –

омраза задавя.



На покрива

в рядката тръст

дъждът се полека оцежда.

Заспиваш.

И после в съня

изгрява далечна надежда...



Ех,

черен човешки живот!

Рибарски живот! –

н е и з в е с т н о с т.

Не мож го разправи,

а то –

иди, че реди го на песен...