Думи
Автор Никола Вапцаров   

 

Има думи, които пробиват

на сърцето коравия щит

и наливат отрова вонлива

от жлезите на свойте зъби.



Има дума предател, при нея

аз потръпвам, аз пламвам във миг

и лицето ми – кръв, руменее,

сякаш някой ми удря плесник.



Не, за тях аз не искам да пиша,

аз съм толкова девствен и млад,

че гърдите ми искат да дишат

на живот, а не на тяхната смрад...



Ти лежиш окован във затвора,

във главата бучи – водопад.

И дочуваш уж някой говори:

С в о б о д а !



Ти виждаш полето пред тебе,

ти виждаш го сякаш на длан,

и с някакво странно вълшебство

звучи – Свобода! Свобода!



Свободно, просторно размахваш

косата и чуваш – звънти.

И чорли перчема ти вятъра

хубава дума, нали?