Испания
Автор Никола Вапцаров   

 

Какво бе ти за мене? –

Нищо. –

Една загубена страна

на рицари и на плата.

Какво бе ти за мен? –

Огнище

на някаква любов жестока,

която диво се опива

от кръв

от блясък на ками,

от шлагери

и от китари

от страст,

от ревност

и псалми.



Сега за мене ти си участ.

Сега за мене си съдба.

И аз участвам неотлъчно

в борбата ти за свобода.



Сега горя, сега се радвам

на всеки боен твой успех

и вярвам в силата ти млада,

във нея свойта сила влех;



сега се бия до победа,

в картечните гнезда прикрит,

из улиците на Толедо

и пред стените на Мадрид.



Един работник с синя блуза

до мене прострелен лежи

и под каскета му нахлузен

неспирно топла кръв струи.



Това е мойта кръв, която

тревожно в жилите шуми;

и аз познавам тоз приятел

от ланкаширските котли,



където двамата с лопати

работехме на обща пещ,

и нямаше стена, която

да спре младежкия копнеж...



Спи, мой другарю, спи спокойно

под кървавите знамена. –

Ще мине твойта кръв във мойта

и после в цялата земя.



И тази кръв сега протича

в заводите от град във град,

вълнува, движи и увлича

селата в общия парад –



на упоритата надежда,

на смелостта и на труда,

на суровата неизбежност,

на кървавата свобода.



Тя днес издига барикади,

налива в жилите кураж,

крещи, безумна в свойта радост:

"Мадрид е наш!

Мадрид е наш!"



Светът е наш! Не бой се, друже!

И всяка молекулна част

е наша.

Под небето южно

ти спи

и вярвай,

вярвай в нас!