Любовна
Автор Никола Вапцаров   

 

Като бетонен блок над нас

тежи барутната тревога.

Душите ни ръмжат: – Война!

В душите кръв, и смут и огън.



Аз виждам тоя смут дори

сега в фабричните комини,

на запад в залеза или

в небето тъй спокойно синьо.



И в тези дни, кажи ми ти,

когато ни притягат в обръч,

в сърцето, грях ли е, кажи,

че пазя още кът за обич?



Кажи ми грях ли е, че пак,

дори и в този шум фабричен,

процепен с зъл картечен грак,

си мисля: – Колко я обичам!...



Да, вярно, мъничкият свет

на нашата любов е тесен,

затуй със поглед, впит напред,

ти пиша толкоз малка песен.