Пролет в завода
Автор Никола Вапцаров   

 

Тя искаше да влезе с първа смяна,

ала моторът изруга

сърдито

"Не може тъй,

аз тук съм отговорен,

без марка где?

Виж, портиера питай!"



Но тя бе някак страшно упорита

и не попита портиера. –

Влезе.

Отвори някакъв прозорец горе

и скрито на мотора

се изплези.



И изведнъж запя една машина.

Но хората

работеха несръчно.

Разбрал коя е скритата причина,

моторът каза:

"Аз ще я отлъча!"

– Ще я отлъчиш ли? – попита със

насмешка

една добра чугунена бъркачка.

– Опитай се, бъбрива въртележка,

та ний за нея ще направим стачка.



Моторът млъкна. Вятърът донесе

отнейде

топъл лъх на чернозем,

един напев – широк и весел –

и стъпки

на напукани

нозе.



Онез, които някога са

порили

земята, пърхаха като коне.

А другите, прозорците разтворили,

сияеха пред

синьото

небе.



От папмашината изпсува

някой грубо.

Едно момиче весело запя.

Един младеж го стрелна

с поглед влюбен

и то поруменя.



Тогава влезе портиерът тихо

и каза:

"Кой се контрабандно вмъкна?"

Ала разбра, виновно се усмихна,

почеса се,

подсвирна,

после млъкна.