Начало arrow Библиотека arrow Пейо Яворов arrow Да славим пролетта

Да славим пролетта
Автор Пейо Яворов   

 

Да славим пролетта! Въстана Слънцето могъщо

в царствен небосвод...

Да славим него - вечно също

в гордия си ход

и с дръзкия си вид. Земята се пробуди...

Милион стрели на пламналия взор

замрежиха кристалния простор,

докоснаха Земята. И Земята се пробуди.

Ето озова се тя

в премяна брачна - дева под цветя,

готова за прегръдки луди.

И настъпи Пролетта... Да славим Любовта!



И да осмеем злобата - оназ,

която никога не дреме:

злобата на вечнопобеждаваното Време,

против зноя мраз!

Защото Слънцето я найде хладна, под саван

- възлюбената своя -

черна я видя, видя я да възправя дрипав стан,

позна я на магиите в безброя...

И настъпи час на страстен пир -

за посмеяние над млъкналата злоба:

ето наи-подир

часът на кипналата мощ и трепета на

жадната утроба.



Да възславим Пролетта, Земя! - че славата на Дните,

Слънцето съм аз, Мъжът... Победна светлина -

за тебе грее моя поглед, о Жена,

и доле тук, и там от висините!

Виж ме в погледа грабливи,

в жегата на моето задъхано лице;

познай ме в бляновете срамежливи,

в шепота на твоето разбудено сърце...

Ела в прегръдките ми златни, -

Слънцето съм аз! След миг ще бъда облак - аз, Мъжът,

обилния с лъчи и влага. Аз съм дух, а ти си плът;

безсмъртието - чародейство на цветята ароматни.



Чародеен цвят - целувката цъфти на твоите уста, -

цветята аз ще орося!... Магесника враждебен,

Времето ни дебне; в лабиринт вълшебен

Времето ни гони, - тъмна суета!

Цветята аз ще орося... Непобедима младост -

Любовта е в нас. И пак настъпи час

на обновителния шемет, лъчезарна радост.

Времето ни гони, ние ще го уморим; а в неговия край -

и бряг, и родното начало Любовта ни ще узнай...

Аз Слънце, ти Земя, сега сме дух и плът,

единството ни - сладост, -

дъх на Пролетта.

Да славим Любовта!