Начало arrow Библиотека arrow Пейо Яворов arrow Духът на въжделението

Духът на въжделението
Автор Пейо Яворов   

Зората ти е, казах, мрежа златни думи,

но вечерта настъпва сред потоп от глуми

над всеки метал - на прах обърната ръжда; -

в далечината близък, в близостта далечен,

от изгрев до заход на самота обречен,

дух, как се ти зовеш? Той рече горд: Вражда!



Размаха ти е, казах, в паяжинни връзки

и нищо не прегражда устремите дръзки

на твоя смел подем - подем над суша и вода...

И тук си тъй велик, и там си толкоз дребен,

но винаги бунтовен, всякога враждебен,

какво желаеш ти? Той рече: Свобода!



Орел си ти стръвник, железен ти е клюва, -

от крой до край в света неумолим воюва,

победно мълчалив над щастие и над беда;

но в сянката ти само остана незабоден

изостреният нокът, и ти не си свободен...

Не чух ответ, но сякаш - той промълви: Да!