Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow История arrow Идеята за глобалност и измерения на глобализацията

Идеята за глобалност и измерения на глобализацията
Оценка: / 11
СлабОтличен 
Автор Люба Радославова   

 

     “Светът претърпя драматични промени… 

                                                    Сега народите на Северна Америка и от цяла 

                                                     Европа могат да се обединят в една общност

                                                     на основата на общи ценности като свобода, 

                                                 демокрация, защита на човешките права и 

                                               върховенство на закона. Като фактор за 

                                                         промените, източник на стабилност и незаменим

                                             гарант на сигурността на своите членове,

                                                       нашият съюз ще продължи да играе ключова роля

                                                        в изграждането на нов, траен мир и ред в Европа:

                                                      Европа на сътрудничедтвото и благоденствието.”

 

                /Из Римската декларация на страните членки на НАТО-ноември 1991 г./

 

 

         Идеята за глобалност либерализира и колкото и парадоксално да звучи - хуманизира международните отношения. Мобилните комуникации и Интернет на практика снемат ограниченията при достъпа до получаването и предаването на информация, разкрепостяват и ускоряват повсеместното навлизане на новите технологии, демократизират науката. Свободното разпространение на информация и капитали е немислимо и без движение на хора и идеи. В този смисъл субектът на международните отношения се измества от националната държава в посока към отделния индивид, общуването често не се нуждае от опосредстващата функция на политическите структури, а се осъществява директно.

          Глобализацията по своята същност е отрицание на националната държава или и по-мек и преходен вариант - отнемане на част от нейната атрибутика и пълномощия. След промишлената революция и обособяването на националните пазари сега е дошъл редът на следващата революция - информационно-комуникационната и съответно оформянето на единен световен пазар. В резултат на това старите дрешки на познатия ни свят все повече отесняват на глобалното му отроче. Все по-силно започва да се чувства несъответствието на международното право и международните структури (ООН, ВТО и др.) отразяващи върховенството на националната държава, на новите глобални реалности.

                Глобализацията ще се разглежда като проблем, а не като процес и ще бъде питателна среда за екстремни схващания и действия до момента, в който не намери своята адекватна на международноправовата рамка и инстутиционална уредба. Отговорността за това ще бъде както на “глобалната държава”, така и та “глобалното гражданско общество”.

             Влизането в ЕС не е самоцел за никоя страна в Европа. Присъединяването към 15-те има смисъл само като стъпка и средство за гарантиране на все по-широк спектър от човешки права за българските граждани. От метафизичната свобода на Аза до гарантиран жизнен стандарт, право на образование и социална защита българските граждани поотделно и заедно могат да достигнат само ако излязат от състояние на икономичаска оскъдица и социална несигурност. А членството в ЕС е цел, която по достатъчно мидим и ясен начин очертава логиката на излизане от незавидното ни състояние.

             Затова укрепването на демократичните институции и развитието на успешна икономика са средства, с които се постигат и двете цели - гарантиране на правата ни и достойно участие в европейското семейство.

             Насочвайки вниманието си към измеренията на глобализацията си мисля, че в историята има достатъчно примери, в които именно срещата на цивилизациите е създавала космополитна атмосфера, която е пораждала благоденствие, висока култура и блестящи научни открития. И точно в такава атмосфера икономика, наука и изкуство са достигали до най-хармонично развитие.

             В богатството на имперския Рим са съжителствали мирно повече от 300 религиозни култа. През епохата на Ренесанса Венеция и Флоренция привличат като магнит най-богатите търговци и най-известните художници. През ХVІІ век в либералната атмосфера на благоденствеща Холандия намират убежище много от свободолюбивите умове на Европа. През ХVІІІ век Лондон е столица на толерантността и икономическия просперитет. От средата на ХІХ век до Втората световна война Париж е метрополията на света, а след това Ню Йорк поема щафетата на търговски и артистичен център.

             Световната история убедително ни учи, че най-пълно съчетание на благоденствие, свобода, изкуство и наука срещаме там, където мирно съжителстват много и разнородни култури. И нещо повече, само динамичните и открити култури не умират. Защото те постоянно се учат как да възприемат от другите и как да запазят себе си.

             Както срещата на хора с различни таланти е най-интересна и взаимно насърчителна, така и срещата на различни култури е най-плодотворна. Примерите за затворени и самоизолиращи се страни като Спарта в античността, комунистическите страни и особено Албания през ХХ век са доказателство за това как изолацията води до икономическо и културно изоставане и дори упадък.

             Когато говорим за измеренията на глобализацията в посока перспективата на глобализиращата се икономика е редно да си зададем въпросите: Кой печели и кой губи в глобалния пазар? Възможно ли е всички да са печеливши?

             Още класикът на макроикономиката Дейвид Рикардо е радетел за максимално либерализиране на пазара, защото от тази тенденция печелят всички, твърди той. Като аргумент Рикардо дава следния пример: Ако в държавата Х се произвежда продуктът А на най-ниска себестойност, а в държавата У - продуктът Б на най-ниска себестойност, тогава в интерес на всяка една от двете държави е да се концентрира върху производството само на това, което тя произвежда по най-конкурентен начин, и да внася всичко онова, което в друга държава се произвежда по-рентабилно. Затова от либерализиране на търговията печелят всички, а протекционизмът води до загуби. Следователно отварянето на пазарите води до понижаване на цените и до повишаване на благосъстоянието на народите.

             В стопанската история на много страни могат да се намерят аргументи в полза на тази позиция. Така например Германия през ХVІІ и ХVІІІ век е била раздробена на повече от 300 княжества и всяко от тях е изисквало от тъговците мита. В резултат на това стоките поскъпвали неимоверно и стопанството на Германия било твърде изостанало. По същото време единна Франция просперира, защото за нея такъв проблем с множество вътрешни мита не съществува.

             За България подобен проблем възниква при двата исторически прехода от последните 120 години. Първо, при прехода от обширния османски пазар през 1878 г. към самостоятелна икономика и, второ, при прехода от обширния  пазар на социалистическия блок преди 1989 г. отново към самостоятелна икономика. И в двата случая свободата се заплаща с първоначални сериозни икономически затруднения. В първия случай на България са нужни 20 години, за да стигне до икономически подем. Във втория случай все още не знаем кога ще стигнем до мечтаното ускорено развитие. 

             Днес когато говорим за бъдещо създаване на “глобална държава” или “световна държава” крайният резултат  при измеренията на глобализацията аз виждам в появата на т. нар. гражданин на света. Дали това ще се случи, е твърде трудно да се каже, но има нещо, което е сигурно. Човек се  откъсва от вкоренеността си в локалното съществуване и става гражданин на света. Неговият стремеж е да направи целият свят свой дом. Както Азът е начало, от което човек се устремява към живот с другите, така и родният дом е място, по чийто образ и подобие човек иска да подреди родината и света.

             Световното гражданство е логичен резултат от универсализирането на човешките права.  

            Мисля, че независимо от оптимизма по отношение на всичко казано до тук, не може да не засегна и опозиционните възгледи.

            Ако в началото на 90-те години в световното обществено съзнание се роди критичното отношение към процеса на глобализация, то във втората половина на 90-те години на тази основа се създаде широка опозиция глобалисти, включваща, както умерена критика, така й тотално противопоставяне във вид на т. нар. антиглобалистки движения (АГД). 

             Основният аргумент на антиглобалистите е в това, че от глобализацията най-голяма полза имат най-богатите страни. Отварянето на пазарите, свободното движение на хора и капитали, стоки, услуги и идеи е от полза за най-големите корпорации, понеже само те биха имали средства да се възползват икономически от глобалността по следните основни начини:

  • да извличат най-евтини суровини от най-отдалечените места в света;
  • да минимализират своите разходи чрез рязко увеличаване мащаба на производството;
  • да привлекат най-качествената работна ръка, като предложат най-високо заплащане;
  • да преместват производството в по-благоприятни условия на различни места в света.

             Като отговор на критиката в полза на глобализацията е посоченият принцип на Дейвид Рикардо - либерализирането на търговията е от полза на всички участници в нея. В подкрепа на този принцип се привеждат статистически данни, според които благосъстоянието на човечеството като цяло в последните десетилетия се подобрява в абсолютни стойности, независимо от факта, че в относителни стойности по-богатите страни бележат по-бърз ръст в некраткосрочни периоди.

             По отношение на България първата стъпка към глобализацията е присъединяването ни към Европейския съюз. Това ще даде възможност  на българските граждани да се приобщят към четирите основни принципа на Съюза: 

  • свободно движение на хора;
  • свободно движение на стоки;
  • свободно движение услуги и
  • свободно движение на капитали.

             Всеки български гражданин ще има право да му се признават образованието и професионалната квалификация във всички останали държави на Съюза. Всеки българин ще може да работи в другите държави членки на ЕС след изтичането на преходния период. Според законите на ЕС гражданските и социалните права ще се зачитат и навсякъде на територията на ЕС.

             След 2007 г. българската държава ще бъде задължена да приеме европейските принципи в социалната сфера, следователно българските граждани ще се радват на повече социални привилегии. Европейската интеграция дава възможност на гражданите от страните кандидатки да подобрят жизненото си равнище, като се присъединят към европейския социален модел. Потребителите ще се ползват от по-голям избор при по-ниски цени. Производителите от своя страна ще имаят възможност да реализират продукцията си на един огромен пазар. Следвайки общите правила, те ще имат еднаква полза от развитието на търговията, повишаването на ефикасността и конкурентоспособността. С присъединяването към ЕС България ще засили икономическата и търговската си интеграция, основите на която са изградени от сегашните страни членки.

            Фактът, че България е част от евроинтеграционните процеси, сам по себе си е едно предимство за страната (освен видимите ползи във всекидневния живот). Членството в Евросъюза ще бъде гаранция за чуждестранните инвеститори, че предприетите реформи за изграждане на пазарна икономика са необратими. Принадлежността към европейското семейство ще привлече по-големи финансови потоци към страната. Истинската цена на присъединяването е пълното изпълнение на критериите за членство и възприемане на европейските правила, процедури и законодателство.

 

ЛИТЕРАТУРА

  1. Тодоров, Цв. Живот с другите. С., 1998.
  2. Шютц, Ал. Чужденецът. С.,1999.
  3. Генов, Г., Е. Панушев. За по-голям и по-силен ЕС. НЕКСТ, 2001.
  4. http://www.evropa.bg
  5. http://www.government.bg/Europe/News/
  6. http://www.mi.government.bg