Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Представяме Ви arrow Александър Йосифов

Александър Йосифов

Името ми е Александър Красимиров Йосифов. Роден съм на 22.08.1995 във Варна.Целия сиживот съм прекарал в този прекрасен град. Сегауча в V EзиковаГимназия „Йоан Екзарх” - Варна. Тук, под вещотонасърчение на господин Христов, талантътми за писане се изяви наистина. Вярно, и преди съм писал и дори участвалв един литературен кокурс (трето място), ночак сега се развихрям истински. Затоваразказите ми, поместени тук, може и да не са съвсем добри, но помнете, аз още се уча.

И толкова за мен. Сегави пожелавам приятно четене и ви оставям на спокойствие.

 

Картини от късната есен

                        ***

Повя севернякът, донесе тъга.

Помете изсъхнали от лято листа.

Повя севернякът, донесе мъка.

И любов умира във гола земя.

 

                        ***

Над полето със скръбния вятър

черна песен лети по земята.

Аленеят купчините тамо –

все купчини от мъртви листа.

 

                        ***

Боли ме да гледам тия дървеса,

по-голи от мойта тъга.

Боли ме да гледам тъжните поля,

по-пусти от мойта душа.

 

                         ***

Стенат капчуците от страшния вятър.

Плачат стрехите от проливен дъжд.

И зима настъпва със мъката стара,

за да убие страсти отведнъж.

 

 

Картини от лятото

                ***

На слънцето златни лъчи

донесоха мъка и зной.

Полето безмълвно гори

и крие от мен гроба мой.

 

                   ***

Колата с полето се гони,

край сградите пусти лети.

И тежка сълза се отрони –

по старо ме мъка гнети.

 

                    ***

Направо в очите ми влиза

на лятото слънчевий пек.

Тъгата от мене излиза

под форма на спомин далек.

 

                     ***

Морето в атаки напира

върху каменния бряг.

Вълните му пясък събират

от този или онзи грях.

                                           Видение

                              Тамо долу мъртъв гълъб

                                    виждам, че лежи.

                              На сърце ми няк’ва мъка

                                    зная, че тежи.

                             Във ума ми тъжна съвест

                                  за пръв път мълчи.

                              Но безмълвие нашъпва:

                                    „Ти любов уби!”.

 

 

Други произведения:

Дежавю

Последната битка на твореца на съдби

Прегрешенията на Роби от Катланите

На гроба на не-човека

Среднощна елегия

Полетът на ранената птица