Начало arrow Литература arrow Есета arrow Изборът като изява на човешката същност (есе)

Изборът като изява на човешката същност (есе)
Оценка: / 86
СлабОтличен 
Автор Administrator   
  

            Животът е най-голямата ценност. Той е дар за човека и от него зависи как ще бъде изживян. Важен е изборът, който ще бъде направен. Важно е личността, която прави този избор, да бъде водена от собствената си воля, да не позволява пред нея да бъдат поставени ограничения, да съумее да съхрани най-ценното си човешко право – свободата.

            Житейският избор се определя още от детството на всеки човек. И много важни за малкото момче или момиче са тези, които са до него и му помагат с примера си, с житейските си уроци. Най-важният от тях е свързан с най-красивото чувство – обичта. Когато възрастният човек помага на малкото дете да преодолее първите трудности в житейския си път, то, стоплено от любовта, може да придобие увереност в себе си и всеотдайност към другите. Опората, която юношата получава от най-близките си хора, ще му помогнат да направи достоен житейски избор, защото важни са идеалите и стремежите. Важно е човекът да остане верен през годините на мечтите си, родени в най-щастливата възраст – детството.

            Отделният човешки живот и е един миг от вечностт. Той наистина може да премине за човека като миг, ако живее интересно, ако съзиданието, борбата, съмнението, търсенето, откривателството го съпътстват в житейския му път, свързани с избора му. Страшно е, ако човек заживее в сянката на своя егоизъм, ако се затвори в своя малък свят, ако не отправя очи към слънцето, към широките простори, към необятния свят на човешките мечти. Опасна е тази сянка за този, който е направил такъв житейски избор, защото, без да съзнава се самопогребва, опустошава душата си. Опасна е тази сянка, защото егоистът може да скрие слънцето и в живота на другите, да причини несправедливо болка и много нещастия.

            Но колко трудно е на съвременния човек да направи правилния избор, след като в обществото моралните ценности са преобърнати. Днес всеки любящ, добронамерен и всеотдаен човек изглежда в очите на повечето хора като особняк и глупак. Постепенно се утвържди моделът на дебеловратите момчета, които не спазват правилата и много успешно си пробиват път в живота. Размерите на това явление придобива все по-заплашителни размери и младите хора желаят единствено да имат скъпа кола, много пари и да живеят в лукс. Понятия като любов, приятелство изглеждат напълно изхабени и ненужни. Младите момичета мечтаят за богат партньор, независимо как изглежда, с какво се занимава, дори няма значение дали я обича, или не. Важното е да има голяма банкова сметка, за да удовлетворява всичките й капризи – маркови дрешки, лъскави заведения, екскурзии в чужбина. Направили този житейски избор, петнайсетгодишни девойки заприличват на изкуствени перхидролени и силиконови кукли, без да осъзнават, че много скоро ще бъдат изхабени и  заменени от други като тях, защото капризният баровец иска все по-млада и свежа плът.

            Ето защо като утопия звучи съществуването на хора, които да превърнат в смисъл на своя живот добруването  на другите. Не е необходимо задължително да се посветиш на голяма кауза, достатъчно е да си помогнал дори на един човек, да си му върнал усмивката и да си му дал надежда, за да продължи своя житейски път в правилна посока. Ако всеки от нас проумее тази малка истина, може би ще станат по-малко децата в домовете, клошарите по улиците, та дори и престъпниците. Колкото и да си затваряме очите и да не искаме да си признаем, но голяма част от битовите престъпления са последица от тежкия и лишен от перспектива живот.

            Независимо от превратностите на новото време все пак смятам , че е възможен достоен житейски избор, свързан с отстояването на свято дело. Неспокойно, трудно, но смислено преминава животът на такава личност. В годините, посветени в служене на другите, на тяхното щастие, човекът, приел тази житейска мисия, усеща пулса на живота, разбира, че животът му не е минал напразно. Трудностите му помагат да израстне, да добие самочувствие, да вдигне очи и да погледне света с достойнство, да види неговата красота – красотата, която самият е създал.

            Животът борба е и живот горене. Борещият гори в диренето и реализацията на идеалите и стремежите, в отстояването им. И ако увлече други след себе си, те също заживяват с красивите мечти и заедно се стремят да ги превърнат в реалност.

            Изборът в живота трябва да бъде свързан със съзиданието, с борбата, с вярата. Тогава би оставил усещането за достойно изживян живот. Трудно е не само да избереш, още по-трудно е да останеш верен на избора си. За това биха спомогнали дързостта, непоколебимостта, вярата в целите, надеждата за тяхната реализация, любовта. Любовта към всичко, което вършиш, защото ти носи удовлетворение и е в името да другите. Силно ме впечатли една такава личност – Продан Христов – български емигрант в Австрия, откривател на лекарство срещу рак. С много   трудностите се сблъсква в България, за да го патентова, но той не се отказва и иска да остави откритие си на своята родина. Независимо от обидата, е убеден,че трябва да продължи своята борба с тромавата ни администрация, защото е видял  болката в очите на обречените хора и смята, че заради тях си струва да извърви своя път докрай.

            Страшно е, когато човек осъзнае, че годините са преминали, а няма нищо, което да остави след себе си, защото е бил устремен единствено към собственото си благополучие, към реализация на егоистичните си стремежи, защото е отчужден от другите.

Щастливец е този, който в края на своя живот се обърне назад, направи своята равносметка и разбере, че животът му не е минал напразно, защото неспокойствието, дързостта и обичта са били неизменни негови спътници.

            Важно е човек да остане верен на себе си, на идеалите си. Достоен за уважение е този, който е избрал пътя на доброто, смел и непознаващ ограниченията, следващ своята кауза, е способен да дарява вяра, надежда и любов. Важното е да разбере своята отговорност към чудото, наречено Живот.