Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Свободният човек може да бъде пленник, но не и роб

Свободният човек може да бъде пленник, но не и роб
Оценка: / 16
СлабОтличен 
Автор Станислава Иванова   

 

Напоследък провокацията е една от любимите ми думи.Звучи високопарно,има западен привкус и омаломощава хората,кара ги да излизат извън утвърдените си граници,като мишки дебнещи сиренцето в капана,твърде гладни и умопомрачени да видят някъде около тях опасността.Та мислейки си за мишките и хората бях разкъсвана от дилемата дали да повървя пеш или да взема такси,избрах си първия вариант, тъй като вечерта беше приятна,а преди обяд попаднах на такси, в което до краен предел беше увеличено прякото предаване на парламентарния контрол по радио "Хоризонт" и ме доядя,че не можех да гледам с картина,празната зала и прелитащите от цвят на цвят депутати с чужди депутатски карти.Вързах си косата,стегнах си раничката като послушно комсомолче и с надеждата да видя нещо забавно по улиците,закрачих и с цяло гърло поемах извънредно "чистия" въздух с вкус на дизел,нафта и тук-там принесен с аромат на пържена хамсия.Никога не съм крила едновремешните си желания да бъда съветски шпионин или поне агент на ЦРУ,но житейският ми път няма пряк допир с родната казарма.Не ми беше забранено обаче да гледам и шпионирам за личния си щаб,състоящ се от мен и моето куче,което повече прилича на бижуто на някоя кино звезда, отколкото на концлагерен доберман.И,тъй като бях избрала чудесна вечер за разходка в малките тихи улички на града, всички тераси бяха отворени и апартаментите светеха,беше и ден за почивка,въпреки че в днешно време такива дни са само Дебелянови "блян" и "мечта" един отминал спомен.Минавайки покрай терасите и културно поглеждайки през рамо наблюдавах домовете на ония домакини,които., слава Богу не си бяха купили ултрамодерни щори и дограми,които пречат да духа на фикуса,че и на зетя също, и позволяваха на мен да наблюдавам.Едно,две,три семейни гнезденца попити ту с едновремешен капиталистически привкус,ту в стил избягай в Европа (така или иначе само привидно си там),но със задължителния елемент-родопско одеало по диваните.Все пак сме си българи и от корените си човек не може да избяга,защото си имаме и тъжни и славни мигове,които все ще ни крепят.От всеки апартамент излизаха по няколко миризми, умело въвеждайки във вътрешната обстановка;обитателите ,ту втренчени в новините ,ту в някой колумбийски сериал 10 834 епизод,ту във футболен мач или в някое актуално предаване, в което по желание на зрителя задължително трябва да има поне един бой или  двама-трима прекалили със сутрешната доза метилов алкохол. Ако бях поет и трябваше да описвам колоритната гледка пред очите си,щях опредлено да напиша една ода за панеления блок и съвестните му граждани,умело хвърляйки торбичките си с боклук през балконите.Една баба определено направи блокаж на носовите ми прегради,изобщо на целия ми нос,още се чудя обаче дали с торбичката с боклук,която падна на главата ми,или с мириса на нафталин от дрехите й,спускащ се от първия етаж...Нещо,което "никой век не разреши". След всяка следваща гледка се убеждавах,че се возя на една въртележка от образи,която няма край и колкото и различия да срещах по пътя си,те всички бяха пленници на своето време,на това^което ги владееше сега.Това,което ги правеше машини с таймер,все още негодни за употреба без етикетчета "made in China"отстрани.Това ме накара да се усмихна,да се прибера,да включа моя манипулатор,да изгледам боя в шоуто,драмата в сериала,рекламите и спокойно да заспя с надеждата,че няма скоро от пленник да се превърна в роб.