Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Светът па крайбрежния пясък- свят без граници

Светът па крайбрежния пясък- свят без граници
Оценка: / 5
СлабОтличен 
Автор Станислава Иванова   
Свят, пясък, бряг. Кое обединява тези три различни понятия ? Аз съм родена и израсла край морето. Прекрасен е контрастът в цветовата гама между безграничната , безкрайна водна шир и тясната ивица на крайбрежния пясък. А не е ли така и в човешката душа? Леят се мечти безшир и в един кратък момент пред теб се очертава брега...

 

" без бряг е времето " Уилям Шекспир


Свят, пясък, бряг. Кое обединява тези три различни понятия ? Аз съм родена и израсла край морето. Прекрасен е контрастът в цветовата гама между безграничната , безкрайна водна шир и тясната ивица на крайбрежния пясък. А не е ли така и в човешката душа? Леят се мечти безшир и в един кратък момент пред теб се очертава брега, краят на всичко вечно, линията която разделя безбрежното с ограничението , с измеримото. Много пъти съм виждала лунната пътека върху морската шир и съм се питала къде ли води тя. Колко хора са искали да стъпят на нея , да я докоснат? А нима и вие не сте хвърляли дребни монети от брега във водата за сбъдване на съкровените ви желания ? Има ли граници тогава човешката мисъл, човешката мечта, а човешките спомени ? Думите тук са излишни. Това може да се изпита само ако сте видели водната шир във всичките й цветове-огледално гладка, т.е хладнокръвна и може би малко жестока. Всеки човек се оглежда в морското огледало, но не всеки вижда това, което му се иска да види. Морето не подвежда никого ! Морето- красиво и величествено . Морето -бурно , когато водата се блъска в брега и ситния крайбрежен пясък се слива с нея и като че ли казва-спри, дотук ! Не можеш да отидеш по-далеч от мен, аз съм твоят край. Така вечността и безвремието добиват своите граници, също както и в човешката душа. Всеки застанал пред водната шир отваря дълбините на сърцето си и полита безмълвно в безкрая, поема пулса на морето в себе си. Ненапразно човек иска когато умре да разпръснат праха му във водата, за да се слее за последен път с вечността. Защо ли ? Защото престъпвайки по морския пясък ти вървиш по границата между ограниченото си съществуване на този свят и безвремието на вечността. А нима така в душата ти не остават безброй песъчинки, безброй искрици на надеждата, защото тя умира винаги последна. В тези песъчинки човек вижда хилядите отговори на въпроси те, който крещят в него. Душата няма глас , както крайбрежния пясък. Тя таи всичко дълбоко в себе си, както се утаяват и малките песъчинки, без звук, без ропот. Но морските вълни прииждат отново, поемат ги в себе си и ги превръщат в непобедима сила, в стихия. Така може би и човешката душа се възражда от дъното , готова отново да поема ударите на съдбата.. Човешката душа- тя се осветява от космическо око, което я прави по-чувствена и по-добра. Само така може да се нарече безкрайната морска шир. А нима човек не е осъден от съдбата да не живее в морските дълбини, за да не разгадаее тяхната вечност. Затова писателят е създал и образа на човека-амфибия, образа на получовек-полуриба. Личността реализира напълно своите мечти като амфибия, обаче оставайки на брега, където всяка песъчинка представлява безвъзвратно отминал миг от човешкия живот, защото вечен е пясъчният часовник !