Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Неущожимият Бай Ганьо

Неущожимият Бай Ганьо
Оценка: / 33
СлабОтличен 
Автор Милеслава Богданова   

 

От баба знам, че има плевели, които не могат да се изкоренят. Скубиш, вадиш – нищо не помага и градината пак си остава буренясала. Та един ден сядам аз делово пред баба и понеже идея си нямам от селскостопанска работа, задавам мъдрия въпрос: „Ама защо е така, бабо? Можеш да махнеш картофите, доматите, боба и градината ще опустее. А плевелите не се махат. Защо?!”. Пък тя само ми се усмихна и после с лека тъга каза: „Защото, бабиното, бурените са много; толкова много, че никоя сила не може да ги махне всичките, дето са пуснати дълбоките си корени на километри в земята”.

            Такава била работата значи. И аз аха да изпадна в задълбочени житейски размисли, попадам в хола, където на масата седи затворена книгата „Бай Ганьо”. Зачитам се аз в Алеко-Константиновата творба час, два, три, но не защото се възхищавам на Бай Ганьо, абсурд!, а защото ми е интересно, че най-неочаквано съм намерила в моя скромен дом един зъл неизкореним плевел.

            Ще кажете сега каква е връзката между Алековия герой и на баба бурените. Ще кажете, ама няма да сте изобщо даже прави да се чудите, защото между плевелите и бай Ганьо има толкова много сходства, все едно от едно място произхождат. Просто и двамата се неунищожими…

             За плевелите разбрахте вече защо. Ами бай Ганьо? Кое го прави неунищожим е въпросът, който виждам как блуждае в очите ви с надеждата да си намери отговор. Да започнем с това, че Алековият герой е многоброен и това, между другото, е най-страшното. Гледате го в книгата – един е само, докато обикаля Европа. Бихме могли дори да допуснем, че героят е някаква грешка, черна овца на българското стадо. Тъй де – заблудил се е, станал по ред причини простак и циник, заформил се като алчна и нагла личност, която търси все келепир, ама нали е един-единствен – простено му е, ще го разберем някак… Но, уви, бай Ганьо не е единствен и в това е трагедията. Защото Иречек, някогашен български министър, знае, че безцеремонният Ганьо Балкански е огледало на цялата нация, а не случайна черна овца. Защото студентът в немското кафене добре познава пресметливата народопсихология на българина, макар че никога не е посещавал нашите географски ширини. Европейците са се докоснали някога с прототипи на безочливия, алчния, невъзпитан човек от България. И затова те го презират, подиграват му се, а в най-добрия случай понякога го наричат просто „луд”. И Алековият Бай Ганьо е всъщност поредният „луд” представител на една нация, намираща се в Европа, но в същото време – отдалечена на столетия назад от нейното развитие и постиженията й.

            Е, не всички сме такива, бихте въздъхнали, търсейки успокоение в своята душа. И ще сте прави. Има изключения и може би все пак Бай Ганьо е грешка. Ала точно в този миг на успокоение героят се завръща от Европа и намира безпроблемно десетки свои сподвижници и привърженици, изповядващи същото верую като него, че човек живее най-добре без ценности. Хората, които му помагат да подготви избори, да издава вестник, да пренапише писмото до княза, са огледало на неговата душевност, белязана от скъперничество, цинизъм и желание за извличане на максимален келепир от всяка ситуация. Защото Байганьовци винаги е имало, има ги в наши дни и за съжаление ще ги има и за в бъдеще, което ги прави неунищожими, невъзможни за премахване. Те са пуснали своите отровни корени дълбоко в българското общество и са се превърнали в безспорна заплаха за малодушния и неукия българин, неспособен да им се опълчи със силата на знанието и добрите маниери.

            Срещу всеки плевел има препарат, който го унищожава. Срещу пагубното действие на скъперника Ганьо, на простака, бленуващ келепир, се изправя самосъзнанието на човека, противопоставящ се на изкривения образ на българина в Европа, на криворазбиращия света индивид. Трагичната неунищожимост на героя, способен да намери своя еквивалент във всяко време и пространство, често ни обезкуражава. Но понякога постоянството е ключът към успеха и, каквото и да казва баба ми, всеки плевел може да се изкорени, стига само да си постоянен и да вярваш в успеха си…