Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Двубоят между Ахил и Хектор- двете страни на елинското бъдеще (ЛИС)

Двубоят между Ахил и Хектор- двете страни на елинското бъдеще (ЛИС)
Оценка: / 182
СлабОтличен 
Автор Велина Попова   

 

     Поемата „Илиада” проследява последните петдесет и един дена от Троянската война. От тази война се определя съдбата не само на Троя, но и на цяла Гърция.

     Бъдещето на двете воюващи страни се решава от бойните действия. Като последна и най-важна битка преди временното примирие се очертава двубоят между Ахил и Хектор. От сблъсъка между двамата герои зависи животът им, както и бъдещето на народа им.

     В композиционно отношение двубоят между Ахил и Хектор в двадесет и втора песен е на кулминация в творбата. Омир избира да срещне на двубой не двама обикновени воини, а най-героичните представители на двете войски. Изборът на поета не е случаен. По този начин се затвърждава представата за епически герой.

     Двубоят между Ахил и Хектор е като сблъсък на две стихии. И за двамата герои войнската чест е по-висша ценност от живота им. Когато хиляди се бият, това е война. Но когато един славен и смел мъж се изправи срещу друг не по-малко славен и смел мъж, това е драма.

     Героите имат лични причини да се изправят един срещу друг. Хектор е убил най-добрия приятел на Ахил- Патрокъл. От своя страна Ахил е убил много троянци, между които и братя на Хектор. Двубоят става в момент, когато ахейците надделяват в битката и троянците бягат „като елени” към крепостта. Това е още една причина Хектор да застане срещу Ахил-  като вожд и предводител на войските троянецът трябва да защити своя народ. За разлика от него Ахил се бие не толкова за общото благо, колкото за собствената си слава.

     Пръв цар Приам вижда ахееца, приближаващ се към крепостта в блестящите си доспехи. Ахил, които „лети през полето”, е сравнен с жребец, „спечелил награда”, със звездата вечерница, която светлее с „лъчи яркоструйни”. В разгърнатите сравнения се откриват  величието и красотата на героя. За да бъде оприличен на звезда, той трябва да е наистина величествен. Сравнението с небесното тяло извисява героя и го приближава до боговете. Това сравнение има както положително, така и отрицателно значение- звездата вечерница „е от всички най-светла”, но е „лоша поличба и на злочестите смъртни огнена жега вещае”. „Огнената жега” е образ на бедите, които носи Ахил на троянците. Огънят е една от най-опасните стихии, която унищожава всичко по пътя си. Подобно на него, гръцкият воин оставя след себе си само разруха и унищожение.

     Противникът на Ахил – Хектор е „пламнал” за битка, сравнен е с „планински змей”. Епитетът „пламнал”, който се повтаря в тридесет и пета и в деветдесет и шеста строфа, се асоциира с огън. Това разкрива колко силно е желанието на троянеца да се изправи срещу своя враг. Омир повтаря два пъти- в седемдесет и осма  и деветдесет и първа строфа, че сърцето на Хектор е непреклонно. Нищо и никой, дори родителите  не могат да спрат троянеца да отиде на двубой. Ако остане в крепостта, Хектор ще прояви малодушие.  Той изпитва страх като всеки човек в такъв момент, но избира да излезе от крепостта и да защити честта си и народа си като достоен вожд.

     Срещу „конебореца” Хектор се изправя богоравният Ахил. Съществителното име „конеборец” е доказателство за физическата сила на троянския вожд. Но дори и толкова силен, Хектор пак бледнее пред величието на ахееца. Синът на Пелей и Тетида изглежда толкова могъщо, че е сравнен с бога на войната Арес. Чрез това сравнение са загатнати  жестокостта, безпощадността на Ахил. Доспехите на гръцкия воин светят като „зарята на разгорели огнове или слънце при изгрев” Като вижда своя противник, Хектор губи смелостта си и побягва. Нормалната човешка реакция не превръща героя в страхливец. Той е воин, доказал качествата си в множество битки.

     За да опише епизода, в който най-славните воини обикалят Троя три пъти, Омир използва ретардация и разгърнати сравнения. Като забавя действието, творецът сякаш иска да забави и смъртта на Хектор. Героите са сравнени с „планински ястреб” и „плаха гугутка”. Ястребът е смела, но и хищна птица. Гугутката е една от нейните жертви. С гнева на хищник Ахил преследва Хектор. Втори път Ахил и Хектор са сравнени с животни- куче и  млада сърна. Кучето е опитомено животно, използвано за лов. Настървен като него, Ахил преследва своята жертва По различен начин се движат героите-  богоравният „лети”, „гони” а човекът „тича” , „търчи”. Омир характеризира гонитбата им с думите „храбър търчеше отпреде, ала го още по-храбър гонеше бързо”. Храбростта е едно от основните качества на воина. Неслучайно по време на война оцеляват само най-силните и най-храбрите.

     Колкото и качества да притежава един герой, ако боговете не го закрилят, той може и да не оцелее. Като покровителстват гръцки и троянски герои, олимпийските богове се разделят на враждуващи лагери. От страна на гърците са Хера, Посейдон, Атина Палада, Хефест и Тетида, а от страна на троянците са Арес, Афродита, Аполон и Артемида. Всъщност Троянската война започва заради богинята на раздора Ирида, която не е поканена на сватбата на Пелей и Тетида. По този начин конфликтът между боговете прераства във война между хората.

     От безсмъртните зависи съдбата на смъртните. Докато Ахил и Хектор обикалят Троя, боговете олимпийци решават бъдещето им. Положението на безсмъртните и героите описва семантичната опозиция горе-долу. Горе, на Олимп са боговете, а долу, на земята воюват хората. Гръмовержецът Зевс се застъпва за Хектор, но съдбата на троянския вожд се определя от Парките. Върховният бог Зевс е само техен посредник. Дори боговете са безсилни пред това , което е предопределено от съдбата. Като разбира какво е бъдещето на Хектор, богиня Атина Палада приема образа на един от братята на троянеца- Деифоб. Въпреки, че е богиня на мъдростта, Атина постъпва нечестно, като си служи с измама, за да помогне на Ахил да убие Хектор по-бързо. Със своите действия боговете трябва да дават пример на хората. Понякога дори те, безсмъртните, се държат недостойно, като се разделят на лагери, завиждат си, преследват или защитават гърците или троянците.

     Ахил, който е полубог, също постъпва недостойно. Той отхвърля молбите на Хектор да предаде мъртвото тяло на родителите му. Троянецът го моли за това два пъти

(преди да хвърлят копията си и преди да умре). Хектор е простосмъртен, но притежава повече морални качества. Готов е да се закълне на Ахил, че няма да го обиди или оскверни, че ще върне тялото му на гърците, ако ахеецът падне в двубоя. За разлика от троянския вожд, Ахил, обладан от гняв, жаден да мъст и решен да въздаде справедливост за смъртта на най-верния си приятел Патрокъл , не може да приеме това своеобразно помирение. Синът Пелеев е разгневен, но е изобразен красиво в кулминационната точка от битката. Основна роля играят епитетите, които създават визуална представа за външния вид на Ахил. Щитът му е „хубав, нашарен”, шлемът му е бляскав, около героя се вее „златната грива, поставена от Хефест на върха на шлема”. За втори път в двадесет и втора песен славният воин е сравнен със звездата вечерница, „първа по блясък в небето”. Епитетите и сравненията и сравненията създават усещане за светлина, което сякаш подчертава героизма и величието на героя, като го издига до боговете.

     Ахил е героичен и величав, но постъпва жестоко, като не само убива Хектор, но и осквернява тялото му, като го влачи в прахта. Според митологичните вярвания тялото на убития воин е било разчеквано, за да бъде отнета силата му. За древните гърци оскверняването на мъртвото тяло е върховна обида. Ако то не бъде погребано или  ритуално изгорено, душата не може да намери вечен покой.

     Със смъртта на Хектор умира и надеждата на троянците. Тяхната скръб е толкова силна, че „човек би помислил, че огън е сринал цяла, от връх до основи, високата крепост троянска”. Ридаят цар Приам и царица Хекуба, доживели да видят как децата им умират преди тях. Когато разбира за смъртта на Хектор, на Андромаха ѝ става зле („очи ѝ нощ непрогледна замрежи”; „сякаш душа тя издъхна”). Заради смъртта на троянския вожд „плачеха всички мъжете”, „плачеха всички жени”. С местоимението „всички” Омир обобщава силната мъка на троянците. Няма го вече този, който предвожда войските, няма го този, който пази крепостта. Заедно с него я няма и вярата в утрешния ден.

     Двубоят между Ахил и Хектор определя бъдещето на двете воюващи страни. Ако Хектор не бе загинал от ръката на богоравния Ахил, вероятно изходът от войната би бил различен. Защитена от славния и смел Хектор, Троя би останала непревземаема крепост, а Троянският кон не би влязъл никога в нея.