Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Романът „Робинзон Крузо” на Даниел Дефо- апология на човешката съзидателност и инициативност (ЛИС)

Романът „Робинзон Крузо” на Даниел Дефо- апология на човешката съзидателност и инициативност (ЛИС)
Оценка: / 197
СлабОтличен 
Автор Велина Попова   

 

     Романът „Робинзон Крузо” е публикуван пред 1719 година. Творбата на Даниел Дефо е създадена по истинска история- приключенията на английския моряк Александър Селкърк, прекарал четири години на необитаем остров.

     Робинзон Крузо остава на острова двадесет и осем години- седем пъти повече от своя прототип. Далеч от цивилизацията, героят трябва да оцелее, разчитайки единствено на себе си. Стремежът да вложи всички сили, съобразителността, изобретателността, предприемчивостта не го оставят да падне духом и му помагат да оцелее физически. Силната воля, усиленият труд, вярата в Бог му позволяват да се справи с трудните изпитания, на които е подложен и дори да изгради свой малък свят. Доказвайки, че човек разкрива най-добре своята същност при изключителни обстоятелства, романът на Даниел Дефо се превръща в апология на човешката съзидателност и инициативност.

     Пълното заглавие на произведението „Животът и необикновените, изумителни приключения на моряка Робинзон Крузо…” е описателно и представлява резюме на творбата. Като описва съдържанието на романа и използва ключовите думи „живот”, „приключения”, „разказ”, „пирати”, авторът се стреми да предизвика интереса на читателите. До края на XIX век само в Англия романът е преиздаден над 700 пъти. Своят успех произведението дължи не само на актуалния за времето сюжет и занимателната фабула, но и на достъпния език, на който е написано. За да бъде творбата разбираема, писателят използва похватите на пикаресковия роман, който разказва премеждията на герои с ниско социално положение, попаднали в изключителни ситуации. Името на главния герой в творбата на Даниел Дефо не е случайно избрано. Тимъти Крузо се е казвал един от съучениците на автора. Подобно на други романи на английския просветител, „Робинзон Крузо” е под формата на фиктивна автобиография. Разказът се води от първо лице, единствено число. Авторът е представен като издател на историята. Това е често срещан похват в епохата на Просвещението. В романа се срещат много фактически подробности (главният герой е роден през 1632 година в Йорк; на деветнадесет години напуска родния дом, за да търси приключения). Да се създаде усещане за автентичност и достоверност е целта на писателя, използвайки описателното заглавие, аз-повествованието и даване на подробности в своя роман.

    Темата за пътуването, широко застъпена в историята за корабокрушенеца, е известна в световната литература. Разглеждайки пътуването като изпитание на човешките качества, Робинзон Крузо може да бъде сравнен с Одисей. Докато се върне в родната Итака, пред Одисей се изправят множество трудности. Благодарение на съобразителността и смелостта си античният герой успява да се справи с невъзможното- да премине покрай чудовището Сцила и Харибда. Ако пътуването бъде разгледано като самопознание, Робинзон може да се сравни с Дон Кихот. Героят на Даниел Дефо също има свой спътник- Петкан, въпреки че той се появява в романа доста по-късно от Санчо Панса на Дон Кихот. Персонажите в двете двойки се допълват взаимно. Дон Кихот е въображението, а Санчо Панса- здравият разум. Робинзон е цивилизованият човек, а Петкан- „естественият човек” според понятието на френския философ Жан-Жак Русо. Пътуването като приключение ни помага да сравним героя от романа на Даниел Дефо с друг герой от епохата на Просвещението- Гъливер, който попада в страната на лилипутите и в страната на великаните.

     Робинзон Крузо е герой, търпящ развитие. В началото на романа той е младеж, който не се вслушва в увещанията на близките си. Младият човек мечтае за „мачти, вълни, корабни платна, чайки, неизвестни страни…” Той е способен на „безотговорни постъпки” и е „толкова неразумен, че от всички пътища избира най-лошия”. Героят иска сам да намери своя път в живота. В неговите действия се открива библейският мотив за блудния син. За разлика от разкаялия се блуден син, който след дълго отсъствие се връща при своя баща, Робинзон Крузо не вижда родителите си повече след отпътуването. Основна движеща сила за младия англичанин е желанието да натрупа опит и познания, макар и с цената на поети рискове.

     Озовал се на безлюдния остров, Робинзон Крузо се сблъсква с трудности, свързани с неговото физическо оцеляване. Когато попада на острова, героят е „мокър до кости”, няма в себе си нищо за ядене или пиене. Пред Робинзон съществува възможността да умре от глад или да бъде изяден от дивите зверове. Той има избор: да се откаже или да се бори за оцеляването си. Като разумен човек героят избира второто. Разчитайки единствено на себе си, той успява да изнесе от потъващия кораб храни и вещи от първа необходимост. Робинзон доказва, че в изключителни ситуации човек открива неподозирани сили в себе си.

     Героят успява да оцелее физически, като се променя духовно. Романът на Даниел Дефо е едновременно за оцеляването и възпитанието. Темата за възпитанието е основна за епохата на Просвещението. Един от просвещенските философи Жан-Жак Русо в своята творба „Емил или за възпитанието” пише: „Тая книга е първата, която ще чете моят Емил; дълго време тя сама ще съставя цялата му библиотека и всякога ще заема в нея почтено място… Та коя ли е тая чудесна книга? Да не би да е Аристотел? Или Плиний? Или Бюфон? Не, тази книга е „Робинзон Крузо”…  Този роман… ще служи на Емил… едновременно като забава и като поучение.”

     От стъпването на острова до напускането му героят трябва да се справя далеч от цивилизацията. Мястото, на което се озовава и мястото, от което идва Робинзон, ни насочват към семантичната опозиция природа-цивилизация. Островът, недокоснат от човешка ръка, притежава несравнима природа. Флората (грозде, лимонови, портокалови дървета, кокосови палми) и фауната (птици, кози) смайват героя. Той се възхищава на „чудесната долина”с „живописно местоположение”, в която всичко „се зеленееше, цъфтеше и благоухаеше”. Природното описание сякаш пренася читателя в Райската градина- „всеки храст, всяко дръвче, всяко цвете бяха облечени във великолепна премяна”. Робинзон се научава да живее в хармония с природата и да използва даденото от нея. Създава свое стадо кози. Изсушава грозде, за да си направи стафиди. Отглежда ориз и ечемик, от които успява да си изпече хляб. Несравнимо е удоволствието от собственоръчно приготвения хляб: „Колко приятно ми беше да си хапна прясно изпечен хляб! Струваше ми се, че никога през живота си не съм ял такова чудно лакомство!”

     Робинзон оцелява на острова заради усиления си труд, съзидателността и инициативността. Попаднал в една примитивна обстановка, цивилизованият човек успява да се справи с помощта на своите качества. Това очертава семантичната опозиция примитив-цивилизация.  При необичайните обстоятелства изработката на маса и стол е като извършването на подвиг. Докато се труди, героят преминава през основните етапи на човешкото развитие- лов, скотовъдство (стадото кози), земеделие (отглеждането на грозде, ориз и ечемик), занаяти (построяването на „двете къщи”, направата на оръдия на труда), робовладелство (туземецът Петкан), колонизация (попадналите на острова след 28 години англичани наричат Робинзон „губернатор”). Със своята съзидателност героят не само успява да оцелее, но и да организира живота си на острова, превръщайки го в свое владение.

     Робинзон се уповава на своя разум и съобразителност, когато трябва да цивилизова природата  и Петкан. Воденето на дневник и календар помага на героя да се ориентира във времето. Разумът ръководи всяко действие на Робинзон. Според английския философ Джон Лок „разумът учи всички хора, че никой няма право да вреди на живота, здравето, свободата, имуществото на другите.”

     Като висш разум в живота на героя се намесва Бог. Всекидневното четене на Библията променя Робинзон. Мъките, радостите, желанията, чувствата и най-вече ценностите му стават различни. Няма следа от предишния „греховен, презрян и отвратителен живот”. Вярата в Бог внася спокойствие и хармония в живота му на острова и му помага да продължава напред- „ако Бог не ме изоставя, нима съм в беда и какво значение има, ако бъда изоставен от целия свят, след като разбирам, че от друга страна, щом притежавам целия свят, а изгубя божията грижа и благословия, загубата ще бъде несравнимо по-голяма.” Думите на героя са сякаш отражение на словата на евангелиста Марко: „Каква полза за човек ако придобие целия свят, а погуби душата си…” Робинзон приобщава към християнската вяра дори туземеца Петкан.

     Дългите години, които англичанинът прекарва на острова, оставят своя отпечатък върху него. Той се преражда духовно и става съвършено нов човек. Самотата се оказва духовен път към самия него. Робинзон се научава да открива както лошото, така и доброто в живота (показателен пример е сравнението на лошите и добрите страни от попадането на острова). След многото време, прекарано сам, героят достига до вечни  истини за живота- „струва ми се, че отнетото ни угнетява само защото не сме способни да благодарим за даденото ни”; „ние никога не осъзнаваме положението си, докато не попаднем в по-лошо, нито пък знаем да ценим това, с което разполагаме, докато не го загубим”.

     Американският президент Теодор Рузвелт е казал: „Прави каквото можеш с това, което имаш, там, където си”. Романът на Даниел Дефо възхвалява човешката съзидателност и инициативност. Доверявайки се на собствените си възможности, Робинзон Крузо успява да преодолее житейските изпитания. Това е доказателство за неговата нравствена сила.