Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow „Същественото е невидимо за очите…” (есе)

„Същественото е невидимо за очите…” (есе)
Оценка: / 147
СлабОтличен 
Автор Велина Попова   

 

    Човекът  е странно същество. Обича да преценява всичко първо по външния вид.

     Между златната и обикновената ябълка той избира златната. Независимо, че тя е красива отвън, а развалена и изгнила отвътре. За разлика от нея обикновената ябълка не се отличава с особена хубост, но е сочна, сладка и вкусна.

     Казано е: „Не всичко, което блести, е злато.” Блестящият външен вид не е гаранция за богата душевност. Подобно на златната ябълка човек се опитва да прикрие някаква липса, залагайки единствено на своята външност. Може би липса на качества. Лишена от добродетели е героинята Мими Тромпеева от разказа „Дамата с рентгеновите очи” на Светослав Минков. Жена, решила да получи външна красота на цената на вътрешна пустота.

     „Човек вижда толкова, колкото знае”. Как този, който не знае и не разбира, не търси и не открива, не оценява и не обича ще се докосне до същественото в живота? Как този, който не усеща мъката, не чувства болката, не изпитва любов, ще види скритото за очите? Душата на такъв човек е празна като на кукла.

     Понякога изглежда, че външността е златна, но под нея  няма нищо скъпо. Малко са тези, които имат сърце. Дори и оловно. Като това на Храбрия оловен войник. Още по-малко са тези, които под красивата външна обвивка крият златно сърце. Като мит звучи днес българската народна приказка за златното момиче. Или не чак толкова. Много момичета „са покрити” в  злато от глава до пети. Може и душата им да е златна, нали?!

     На изчезване са днес грозните патета, които се превръщат в грациозни, нежни бели лебеди, които не се възгордяват въпреки цялата си хубост. Скромността ги отделя от тълпата жени, все по-често питащи се „Огледалце, огледалце на стената, коя е най-красива на Земята?” Вместо на Снежанка тези жени заприличват на нейната мащеха.

     Хубавият външен вид е заел почетно място в живота на днешния човек. Като се започне от мотото на конкурсите за красота „Красотата ще спаси света” и се стигне дотам, че отвсякъде ни се усмихват образи на хубави жени. По-добре е да се наблегне на една неблагоприятна последица от този факт- много млади хора се опитват да се променят напълно, за да станат красиви.

     Повечето от тях копират стила на своите идоли- обличат се по същия начин, правят си същите прически. Младите хора не осъзнават как започват да виждат някого друг в огледалото, как се обезличават, за да достигнат своите „звезди”. В името на заветната цел- съвършен външен вид- някои от тях се подлагат на различни процедури и дори използват достиженията на пластичната хирургия.

     За постигането на съвършена външност младите хора са  готови да жертват здравето си. Голям е броят на болните от анорексия и булимия. В България заболелите от хранителни разстройства са до 500 000. Всяко трето момиче страда от една от двете болести. Във всяко училище поне десет момичета са с анорексия. Пред тези цифри, и усмивката на моделите от кориците на лъскавите модни списания би замръзнала. Оказва се, че цената на живота е по-ниска от тази на красотата.

     Мисълта за съвършен външен вид е пагубна. Съвършенството не е характерно за човека. Той сам създава свои шаблони и рамки за красота. Всичко, което не се побира в тях е грозно.

     Съвременният човек оценява почти всичко по външния му вид. Все по-често посрещаме и изпращаме по дрехите, без да се досетим да „погледнем” за ума. Сякаш сами притъпяваме сетивата си и „слушаме” музика с очите си. Истинският талант отстъпва пред изпипания външен вид. Повечето певци и актьори са млади и привлекателни. Тези, които не са толкова хубави, нямат шанс да сбъднат мечтата си и да бъдат забелязани от продуцентите и от публиката.

     Поставяйки на първо място външността, човек сам се лишава от всичко ценно и съществено. Не е нужно да бъдеш невероятно красив, за да си стойностен човек. Най-хубавото е недостижимо за нашите сетива. Ако не „затворим очи” за обаянието на лика. Ако не прогледнем за красотата на душата. Защото хубавата душа и големият ум не се нуждаят от божествено тяло. Понякога вътрешната и външната красота разменят своите места. Става така, че госпожица „Ангелско лице” е Квазимодо отвътре. И докато хубавата външност увяхва бързо като цветята, душата остава да живее вечно.

     „Същественото е невидимо за очите” казва лисицата на Малкия принц. Дори и да бях красива като Афродита, не бих била щастлива. Ако нямам сърце, с което да чувствам, че съм обичана.