Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Животът е маскарад, но който постоянно си сменя маските, най-накрая загубва своето лице (есе)

Животът е маскарад, но който постоянно си сменя маските, най-накрая загубва своето лице (есе)
Оценка: / 14
СлабОтличен 
Автор Велина Попова   

 

   Английският драматург Уилям Шекспир е казал: „Целият свят е сцена, на която всички сме актьори”. Добрият актьор сменя костюми и маски и умело се вживява в различни роли.

    Почти всеки актьор се нуждае от маска, за да бъде приет от трупата. Особено когато в трупата са тези, на които той подражава и към които се стреми. Ако иска  да играе на една сцена с краля и кралицата, той първо трябва да сложи маска. Коя от всичките прекрасни, пъстри и богато украсени театрални маски? Най-подходяща е тази на ласкателството. Току-виж с няколко мили думи  актьорът е влязъл  в кралския двор. Там, където царят разкош, изтънчени обноски и мило отношение. Всичко му се струва като сбъднат сън, осъществена мечта, вълшебна приказка, когато пиесата свършва. Завесите се спускат, публиката ръкопляска, актьорите свалят своите маски. Какво става с милото отношение? Вече няма дори уважение. Другите актьори си шепнат нещо за него. Чувства се предаден и изоставен. Разбира, че всичко е било едно представление, една игра. Само на сцената, сложили маски, всички актьори „се обичат”. Само с маска всеки от тях може да се представи в най-добра светлина.

     Маската променя хората. Като онзи „млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци”. Той, беднякът, твърдо решен да отмъсти на принцовете и князете за съдбата на своите бедни събратя. Сложил маската на решителността и несъгласието. Поел бавно пътя нагоре по стълбата. Но ето че на всяко стъпало го чака нова маска. С първото стъпало идва маската на спокойствието, с второто- на задоволството, а с третото- на безразличието. Момъкът достига върха на стълбата. Плебеят става принц по рождение. Не дрипльовците, а боговете са негови братя. Остава „сляп” за нещастието на бедняците. Ушите му не чуват стенания, очите му не виждат кървави рани, сърцето му не чувства мъка. Маската на безразличието го обезличава. И не това е най-лошото. На каква цена момъкът стига до края на стълбата? „Нищо скъпо”, той само продава душата си.

      Историята на младежа от разказа „Приказка за стълбата” е актуална и днес. Винаги ще има хора, които правят компромиси със съвестта си, които слагат и сменят маски, за да достигнат  целта си. Не винаги целта оправдава средствата. Идва момент, когато се плаща за носенето на много маски. След като е сменил няколко, човек не може да намери своето лице. Те дотолкова са го променили, че са изкривили собствения му образ.

       Човек трябва да намери път към себе си, да стигне до истинското си „аз”, което не е скрито зад  маски. „Познай себе си!” е казал древногръцкият философ Сократ . Чрез  самопознание  всеки може не само да открие основното в своя живот, но и да опознае другите и дори да осъзнае общочовешките ценности.

       Ако не успее да се опознае, ако се остави на маската да го завладее, човек действа против волята си, за да угоди на другите. По думите на Сьорен Киркегор „ други са избрали вместо него, защото той (човекът) е загубил сам себе си”.

       Човек, изгубил себе си, не може да бъде свободен. „ Никой не губи това, което няма”(Марк Аврелий).  Обратно, ако на човек не му е нужно да сложи маска, за да изпълни целта си и е достатъчно свободен, за да избира  сам, за да отстоява себе си, той е смел. Според древноримския философ Сенека „Понякога дори да живееш се изисква кураж”.Много смелост е нужна, за да покажеш истинското си лице и за се отделиш от тълпата.

       Всяко лице е уникално. То е това, което отличава хората един от друг. Тези, които избират да променят лицето си, в действителност бягат  от себе си. Слагайки маска, не решават проблема.

        Рано или късно маскарадът свършва и маските падат. От човек зависи какво ще покаже тогава- лице, запазило собствения си облик или жалко подобие на човешки образ.