Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Бог е любов (есе)

Бог е любов (есе)
Оценка: / 57
СлабОтличен 
Автор Велина Попова   

 

     Внушителна е фреската „Сътворението на света” на италианския художник Микеланджело! Всемогъщият Господ се докосва до своето творение- човека, за да му вдъхне живот, да му влее душа и сякаш да му даде воля да се бори с демоните в себе си и около себе си.

     Когато изпадна в безизходица, пред мен се изправят демоните Отчаяние и Безверие. Борейки се с тях и отстоявайки своята вяра в Бог, не оставам сама. Вече губейки силите си, виждам ангелите Вяра, Надежда и Любов, които идват да ми помогнат. Неочакваната помощ, дошла като по чудо, не е случайна. Аз я приемам като израз на Божията любов.

    Любовта е в основата на християнската религия. Бог, който обича света, създава човек по свой образ и подобие. Първите хора Адам и Ева живеят в Райската градина. Щастието им е безмерно, докато не вкусват от плода на Дървото на познанието. Прекрачили забраната на Бог да не се докосват до тези плодове, Адам и Ева биват изгонени от Рая. Извън него те се сблъскват с истинския живот. Той ги изправя пред трудности и им отправя предизвикателства всеки ден.

    Бог наказва своите творения, но не ги изоставя и не се отрича от тях. Според Библията „Бог толкова  възлюби света, че даде своя Еднороден син, за да не погине ни един, който вярва в него, но да има вечен живот.” Божията любов дарява сила за живот, облекчава мъки, лекува болни. Любовта на Господ преминава отвъд границите на смъртта. За да ни направи свидетели на чудото на Възкресението.

    Чудеса са ставали и продължават да стават до днес. Плачещи и кървящи икони; благоуханно мирò , което се стича по тях; явяването на Светата дева пред три деца от португалското село Фатима през 1917 година… Всичко това е не само чудо. Сълзите и кръвта, стичащи се по иконите, изглеждат като предупреждение. Сякаш любящият Бог предупреждава невярващия и самонадеян човек да спре да разрушава света около себе си.

     Със своята любов Бог ни учи на добро. В християнската религия любовта се превръща в добротворство. Няма „ненаказано добро”. Когато човек се нуждае от помощ, за да спаси нечий живот, когато желае с цялото си сърце да стори добро и впряга всички свои сили, земните закони изгубват значението си. Остава само вярата, която повдига скали, преплува морета, минава през огън. Уповавайки се на вярата в Господ, човек е способен да се справи с невъзможното.

     Всичко добро и зло, сторено от нас, се връща. Ако не сега- някога. Ако не на нас- на хората, които най-много обичаме. Бог е справедливият съдник, който се грижи за равновесието между добро и зло, между хубаво и грозно в света. Стремежът да се направи добро винаги бива възнаграден. Доказателство е разказът на Иван Вазов „Една българка”, създаден по действителен случай. Като по чудо оживява внучето  на главната героиня баба Илийца. Силното желание на старата жена да стори добро връща живота на най-близкото ѝ същество. Бог помага на тези, които искат да помогнат  на другите.

    Човек непрекъснато се обръща за помощ към Господ. Без да осъзнаваме, постоянно употребяваме възклицания, свързани с Бог. Търсейки опора и морална подкрепа, се молим на Господ. От Него търсим отговор на вечните човешки въпроси. За да си обяснят смисъла на живота, древните хора ( гърци, римляни, перси) са създали свои митове и легенди. Главните герои в тях са богове. Безсилен да се справи с житейските проблеми, човек се нуждае от висша сила, която да го закриля и обича, да внася хармония в обърканото му ежедневие и да раздава справедливост. Такава сила е Бог.

      За да са  духовно свързани с Господ, за да покажат вярата си и изразят почитта си, хората строят храмове. В християнските храмове: църкви, параклиси, катедрали, се откриват изображения на Господ под формата на икони. На тях Божият образ е изобразяван със златисти и червени багри. Златистият цвят се свързва със Слънцето- символ на небесното и  висшите сили. Червеното е цветът на огъня и кръвта, на любовта, топлината, живота. Червеният цвят е символ на Възкресението- победата на живота над смъртта, но и цветът на жертвата Христова. Христос казва: „Аз живея в Бог и Бог живее в мен”. Преплитайки се, златистото и червеното представят неговата двойствена същност. Той е Бог, Спасител на света, и човек, за когото е присъщо да изпитва любов. На някои икони Христос е придружен от ангели. Небесните същества се изобразяват в бяло, символ на тяхната възвишеност и чистота. А може би символ  и на чистотата на Божията любов.

      Любовта е вероятно най-висшата ценност в християнската нравствена система. В Евангелие от Марко е написано: „Възлюби ближния като себе си”. Христос призовава: „Обичайте враговете си”. Човек може да обича близките си. Да обича родината си. Но е изключително трудно да надмогне омразата към врага и да я превърне в любов. Като обича всички и отвръща на злото с добро, човек се изкачва до най-високото стъпало на нравствената стълбица. Там, където на ангелски криле го чака Любовта към човешкия род.

     В съзнанието ми отекват думите на Свети Йоан Благослов:

„Тоз  Изкупител и мен избави;

Моят Спасител и мен спаси;

Тебе аз вечно ще пея и славя,

Тебе ще славя- Ти Си любов."

      Бог е любов. Любов, която събужда малкия ангел, скрит дълбоко във всеки от нас.