Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Съвремието (есе)

Съвремието (есе)
Оценка: / 9
СлабОтличен 
Автор Симона Димитрова   

 

Мислено вървя по пустите улички на живота си и преповтарям един и същ момент няколко пъти-рожденният ми ден на четири години ( в последствие моето любимо число), пеейки касова американска песничка с нулево съдържание, за която вече дори и изпълнителя не си спомня.Прекъсва ме учител, но отново чуввам число вместо име: "22, 22 моля отговорете на въпрос номер 2." Явно сакралността на числата взима важна роля в нашия живот. И седейки си там на чин номер 3 отляво до прозореца аз като един културен, млад възпитаник на чакаща акредитация национална гимназия бях задължена да отговоря на въпрос номер 2. Погледнато отстрани всеки един от нас има конкретна роля в живота, който с всеки изминат ден се опитва да изтръгне всяка проява на индивидуалност. Да, имах номер вместо име, облекло което загърбва личността ми и всичко с цел прекратяване на всякакъв вид анархия и стремеж към световен ред.
Жалкото в нашето злободневие е, че ние изпълняваме своите задължения и същевременно биваме "прекарани" от всяко възможно място, където някой има възможността да се "изтарикати". Ако за секунда се опитам да се превърна в Алеко на 21 век, моята роля в живота ще е на най-ниско стъпало, защото избягвайки профанността на нашия бит, щях да бъда изтикала там, където слънце не огрява. Спестявайки си възможността като един виден политик стремглаво да обера всеки един фонд в тая пуста държава и да обявя, че всъщност съм дал парите на болни от мусковизцидоза, веднага бих влязла в графата на непросветените. Та бъдещето ми евентуално, в най-добрия случай, би било насилствено подаване на оставка и преместване на континент, където бих могла спокойно да храня малки сомалийчета и да се радвам, че няма да плащам данъци или по-точно- двуетажни вили в Драгалевци. Умело опитвайки се да не заспя в часа по руски, който е задължително изучаван предмет в чест на братята освободители, отзад тихо ме приспиваше някаква фундаментална поп-фолк песен, чиято изпълнителка определено бе посветила цялото си време на пластичната хирургия. В този ред на мисли мечтата на всяка тинейджърка бе, или да стане манекенка, или приятелка на някой тържествен носител на титлата нарко-бос, от който умело да лъха агресия. Сякаш не ни стигаха лошите момчета от едноименния филм, та да се чудят младите девойки, къде да се крият в последствие от ударните групировки и летящите коли около бронирните им жилища. Другата "extreme" опция е да пребъдеш жена на войник и когато решат американците да лансират оръжията си, например в конфликта Сърбия- Косово, да стискаш здраво ръцете си и да рониш сълзи. Да не стане нещо с благоверния, тъй като малкото ви детенце е в съседната стая. Отново се събудих, гьрба ми издаде плашещи звуци, плачещ за физиотерапевт или поне за ортопед, и то разбира се в частна клиника, тьй като за направление при личния си лекар няма да мога да се добера освен ако не се действа по законите ни джунглата. Нима имаше излишък от държавник бюджет?
Интересно коя дупка е запълнил в добре устроената ни демократична държава. Може би паралелно със събирането на пари за децата в Могилино, трябва да се направи и предаване в същия стил под надслов “За спасим българските пътища", защото парите от нашите винетки влизат в дълбоки джобове. Съвремие и чудо-черна песен на Дебелянов!

Общството ни дегградира на фона на общото недоволсрво. Иронията е, че всеки един член на тази сборна формация, наречена социум, би могъл да допренесе за подобряването на живота ни като избяга от Байганьовския манталитет, а вместо това единствените ни оръжия са обвиненията. Все пак занапред докато заспивам и аз равнодушно потопена в мисли за нашето съвремие ще се надявам да ми се яви бялата лястовица, та току виж нещо поеме в по-човешка посока.