Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Де е българското? (есе)

Де е българското? (есе)
Оценка: / 66
СлабОтличен 
Автор Анита Николова   

 

            “Де е българското?” се пита героят на Иван Вазов –дядо Йоцо . Същият въпрос си зададох и аз и започнах да търся из книгите , но това , което откривах не беше неговия отговор . Навсякъде пишеше , че България е малка и китна страна, която скоро е станала член на ЕС . Но къде всъщност е българското – само на балканския полуостров или и някъде другаде ?

            За  мен българското не е само и единствено в пределите на страната ни , а навсякъде , където се говори български език , защото словото е това , което изгражда народа . Затова и аз като Паисий три века по-късно ще възкликна : “ Ти , българино , не се мами , знай своя род и език , и пиши на него “ Според мен за една нация езикът е най-ценното , тъй като той е едно уникално творение  , което може да се развива и обогатява . За мен няма по-голяма красота от тaзи на словото , което се лее сред хората . То е уникално и неповторимо като съдбата на нашия род . Ето защо може да заеме място сред седемте чудеса на света , защото красотата му е необятна и неповторима . Словото не е просто изречения , следващи се едно след друго , а магия , чиято сила се крие в неговата неповторимост . Чувството , което изпитваш , когато боравиш с думите , не може да бъде сравнено с нито едно друго земно преживяване , защото за миг излизаш от реалността , потапяш се в един нов и различен свят , а именно света на магичното и необикновеното . Ето защо може да заеме място сред седемте чудеса на света , защото красотата му е необятна и неповторима . Така то се превръща в осмото чудо, което има с какво още да се обогати , за да показва и занапред своя блясък , тъй като всеки човек , занимаващ се всеотдайно с литература , е богатство за тази наука . Но не всичко , свързано с родното ни слово , е така прекрасно .

            Иван Вазов създава  своята “ Епопея “ заради забравата подвига на националните герои от Освобождението на България . И аз като него бих искала да се боря срещу забравата на нашия език , защото той е прекрасен . Той никога няма да повехне , ако има хора , които да го опазват и обогатяват .

            Несъмнено езикът трябва да бъде гордостта за една нация . Още през девети век сме били един от малкото народи , който да има писменост . А сега , като че ли всеки се стреми да научи чуждия за сметка на родния език . Но по този начин не губим ли себе си ? Завинаги се откъсваме от българското и тръгваме да гоним чуждото , а така не забравяме  ли откъде сме тръгнали ?

            Силата на езика  е толкова голяма , защото словото е това , което изгражда народа . То е същността на една нация – неговото минало, настояще и бъдеще и в същото време  има душа, в която са запечатани безбройните радости и терзания на хиляди хора. Словото пази непокътнати мечтите  и надеждите им – всичко това е оставило отпечатък по него, променило го е. Призванието му е да опише всички тези чувства, копнежи, терзания, доставяйки с това естетическа наслада . Словото учи и  възпитава, награждава и укорява, възхвалява и отрича,  вдъхновява и обнадеждава .Но , за да бъде всичко толкова прекрасно , то се нуждае от хора , които да го пазят и ценят !.

            Във века , в който живеем , на преден план стоят личните интереси . Всеки се моли затова той и близките му да са добре . Но в крайна сметка има ли такива , които да са загрижени за нашия род и език ? Със сигурност да , защото много често една блага дума може да те грабне ,  да те накара да се усмихнеш , да бъдеш щастлив с това , което вършиш . Единственото , за което съжалявам , е че все по- малко хора обичат словото , а му обръщат гръб , смятайки го за ненужно и безполезно . Но то е наше , това е нашата гордост пред света . А аз се благодаря на съдбата , че  открих неговата магия , че успях да разбера кое ме прави истински щастлива и да разбера , че в  живота си човек трябва да има цел , за изпълнението, на която е нужно да положи всички усилия .  Когато по-голямата част от народа ни започне да мисли , че словото е част от самите нас , че трябва да го ценим и обичаме , тогава българското ще е в самите нас и никой няма да може да ни победи , тъй като то може да бъде и меч , чиято сила да смазва тези,  дръзнали да се изправят срещу него . А какво по- страшно оръжие от думите , нали ?