Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow “ Ненадломена с несломено сърце “

“ Ненадломена с несломено сърце “
Оценка: / 11
СлабОтличен 
Автор Анита Николова   

 

Пенчо Славейков е един от модерните поети в българската литература . Творчеството му принадлежи към индивидуализма , а това е първата вълна на модернизма в развитието на нашата литература . Tой e и представител на кръга “ Мисъл “ . По страниците на списанието се представя и неговата програма  . Според четиримата творци (  Пенчо Славейков , Пейо Яворов , П. Тодоров и д-р Кръстев ) литературата е изкуство , а творецът е жрец в храма на изкуството . Възрожденският патриотизъм е една напълно изчерпена тематика , която трябва да бъде заменена с нова . Според тях в центъра на случващото се трябва да стои отделната личност , а не колективът . Така четиримата представители на кръга предначертават пътя към европеизиране на нашата литература .

            За Пенчо Славейков  са достатъчни само три думи , за да бъде охарактеризиран изцяло . Той е сложен , странен и противоречив . Според Тончо Жечев три са факторите , които  оказват влияние върху твореца . На първо място – това е личността на бащата . От него младият Славейков наследява обичта си към фолклора .Влияние върху поета оказва падането му на леда на река Марица . Самият той заявява пред Мара Белчева : “ Падането на леда на Марица ме направи поет “.  Третият фактор , който допринася за изграждане на личността на Пенчо Славейков , е  престоят  му в Германия . Именно в тази страна той се запознава с идеологията на Ницше и Вунд .

            Поетът надмогва страданието благодарение на силата на духа си . Именно тази тема се превръща в основна в неговата поезия .

            В поемата “ Ралица “ модернистът визира двете основополагащи теми за творчеството си . Това са страданието и силата на духа за неговото превъзмогване . Така в психологическата поема Пенчо Славейков изобразява страданието и пътя за неговото превъзмогване . С този жанр творецът се опитва не просто да представи страданието , а  да проникне дълбоко в човешката душа . Така силата на духа се превръща  в средство за превъзмогване на болката и страданието .

            Поетът не просто прониква в душата на героинята си , а изгражда и нейният образ . Красотата на девойката е необикновена . Тя е представена с помощта на сравнението :

                         Като оназ вечерница в небето,
                        една бе в село Ралица девойка.
                        Той беше строен явор столоват
                        тя тънка ,вита ,кършена лоза…

 

            Славейков изгражда с дълбок психологизъм образа на Ралица и това не е случайно . Красотата й привлича хорските погледи и в същото време тяхното неодобрение : “ Ех кабил не е на хубаво да води тая хубост “ . Именно думите им се оказват пророчески . С хубостта си девойката пленява младия Стоичко Влаха , който в поемата е определен  “ като заможен и личен ерген “ . За разлика от него тя е бедна и сиротна . Той иска да я притежава , подобно на огърлици от рубета , тъй като за него всичко има материална стойност . Различно възприема това Ралица , за която ценностната система е водеща : “ Сърцето силом се не зема “ . Срещата между нея и Стоичко на чешмата е завръзката в поемата . Тя  наподобява на тази  между Гергана и везира . Героинята на младия Славейков защитава преди всичко личното , докато тази на бащата- националното . Осъзнатото достойнство и готовността на Ралица да брани чувствата и щастието си разкриват извисения й духовен облик  и нравствената й  сила .

            Ако Ралица и Стоичко произхождат от различни нива в социалното общество , то Славейковата героиня и Иво са създадени един за друг . И двамата са бедни и нещастни . Тя е отгледана единствено от своята леля , а той от майка си . Животът им изглежда безоблачен след тяхното сродяване  .  Продължавайки събитията след сватбата , поетът внася нови черти в образа на своята героиня. Честит и радостен е животът на двамата млади. Диалогът край огнището изразява чистотата и свенливостта в техните съпружески отношения. Ралица е грижовна съпруга, прекрасна домакиня ,   уважаваща и почитаща своята свекърва млада жена. За нейното щастие красноречиво говори грейналата на лицето й усмивка .  Битовите семейни сцени в поемата носят внушението за съпружеската нежност и вярност на Ралица . По психологически път е предадена здравата връзка ,единството между  Ралица и Иво -неясният ек , докоснал сърцето на героинята като ехо от предсмъртния стон на съпруга й ,  слага край на щастливия им семеен живот .

              Изключително е умението на Славейков да прониква в сложните душевни състояния на героите и да разкрива психологическите им изживявания .Тревогата на Ралица и свекърва й   е предадена чрез външните изяви на вътрешното напрежение -мълчанието ,бездействието край огнището ,разменените кратки реплики.Финалът на творбата е силен ,с богато идейно -художествено внушение -своеобразен апотеоз на удивителната сила на героинята да се бори с нещастието ,на жизнения й дух ,стоицизмът  ,нравствената й  красота -типични черти за българката и за българския национален характер

Вестта за смъртта на Иво е кулминацията в поемата . Тя покосява двете жени . Хармонията вече я няма , а Ралица отново започва да страда , този път по загубата на обичания си съпруг . Смъртта на Иво покосява неговата майка , а Славейковата героиня търси сили , за да надмогне своята болка . За нея смисъл на живота е детето й  , в името на което тя продължава своя жизнен път . В него тя вижда своя обичан съпруг , а това й дава сили да продължи напред .
           На преден план в поемата е поставен проблемът за страданието – основна тема за творчеството  на  Славейков . То се утвърждава като изпитание за силата на човешкия дух ,като критерий за морално -етична извисеност . Победата на Ралица , която остава "ненадломена -с несломено сърце" и запазва хубавата си усмивка , е тържество на човешката индивидуалност над живота ,над съдбата .Така и проблемът ,разработен от позицията на отделната личност ,/а не като колективно страдание ,както при възрожденските творци/ ,придобива нова и оригинална интерпретация -чисто славейковско звучене.

Ралица е един от най – обаятелните образи на българската девойка  в цялата наша литература. В духовната й сила и в жизнената й устойчивост са разкрити най – характерните национални черти на българския народ, които го държат здраво свързан със земята и  с живота и го извисяват над болката и страданията.
            Мотивът за преодоляното страдание е свързан с нравствеността  на Ралица .Тя се отказва от любов ,радост ,младост ,за да се отдаде на майчиното си чувство и на своята единствена рожба  .Поведението й е равностойно на човешки подвиг.Затова тя според Славейков е прекрасна ,тъй като  нравствеността  за него е критерий за значимост на човешката личност .

            Красотата в творчеството на П.П.Славейков е осъзната като нравствено -етична и естетическа категория. Поетът не конкретизира красивото ,а търси неговите духовни измерения ,вътрешния му смисъл. Ралица ,Райка ,( “ Бойко “) ,Петкана ("Чумави") -това е типът женска нравственост със своята пречистеност . Издигнати до нивото на ренесансови мадони ,те са символ на българката от онова далечно патриархално време. Нещо повече –отъждествена е  представата  за висока нравственост и красота с етичните норми на народа.Това нетрадиционно отношение към красотата е отправната точка в новаторските постижения на Славейков.