Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow “България цяла сега нази гледа“

“България цяла сега нази гледа“
Оценка: / 14
СлабОтличен 
Автор Анита Николова   

 

Иван Вазов  твори преди  и след Освобождението на България . Това му позволява да направи разликата между миналото и настоящето  . Наред с това Вазов се превръща в първия професионален писател у нас . Към името му се добавят прозвището “ Патриарх “ и титлата “ класик “ . Той е удостоен със звание от православната църква , тъй като приносът му към развитието на нашата литература е толкова голям , че се превръща в основоположник на някой жанрове в нея . Освен това той приема задачата да бъде свидетел и съдник на епохата .

            Иван Вазов е наречен “ класик “ заради тематичното многообразие на своето творчество . Той се превръща  в създател на първия български роман – “ Под игото“.Иван Вазов посвещава цялото си творчество на родината и на нейната героична история. В стиховете си поетът обезсмъртява светлите имена на героите, пожертвали живота си в името на свободата на България.

            Наред с това една от най-емблематичните творби на  Патриарха  е цикълът           “ Епопея на забравените “ . Той е съставен от дванадесет оди , посветени  на всички онези , които допринасят за извоюване  на българската свобода , а също така и за опазване на българското . Първите пет са написани през 1881 , а останалите през 1884 г. “ Епопея … “ –та започва с одата “ Левски “ заради личното отношение на поета към него и завършва с “ Опълченците на Шипка “ , в която е представен масовият героизъм.

            В цикъла си от оди Патриарха на българската литература отрежда достойно място и на подвига на храбрите български опълченци, защитили с цената на живота си прохода Шипка, с което се предопределя победният край на войната за освобождение на българската земя от поробителите й. Одата „Опълченците на Шипка” е посветена на „ чутовния подвиг” на българските дружини в един от най-решаващите моменти от Освободителната война.

Притискани от многократно надвишаващия ги по численост враг, опълченците с последни сили отблъскват турските орди.Оръжието липсва , като единствено остава да ги крепи съзнанието, че трябва да оправдаят надеждите и очакванията на своите поробени събратя. В най-критичните моменти за волята и силата им над всичко застава мисълта за родината: „България цяла сега нази гледа”. В тези дни вниманието на целия български народ, а дори и на европейската общественост е насочено към боевете на връх Шипка. Това е един от най-важните моменти, от който зависи изходът на военните събития . Вазовата поетична констатация дава сили и надежда на „шепата” опълченци в решителния миг, когато „виждат харно, че умират веч”. Припомня им дълга пред родината и нейната свобода. Думите на храбрите опълченци изразяват точно мислите и чувствата на героите в най-драматичния момент от защитата на прохода , когато „последният напън вече е настал " и генерал Столетов призовава защитниците да опазят прохода, като с това ще увенчаят България с „лаврови венци”. Те са изпълнени с непоколебима решителност да устоят докрай на тежкото изпитание и да умрат за родината си, но да не отстъпят нито крачка назад. Ръководи ги ясното съзнание, че в този момент към тях са обърнати всички надежди и очаквания, че съдбата на България зависи от тяхната воля и чувство за отговорност към делото на освобождението.

Голямото напрежение на битката за заветния връх се чувства във всеки стих на Вазовата ода . Опълченските дружини се сражават храбро три дни без отдих и отчаяно, с всички сили, отбраняват връх Шипка . Силите са неравни, защото вражеските орди прииждат непрестанно. Те са озверели от омраза и гняв, че довчерашните роби сега се сражават гордо и без страх. Храбрите български доброволци се бият заедно с руските войници и макар да са по-малобройни от врага, те не отстъпват нито крачка от своите позиции. Човешката храброст е изразена чрез сравнението :

Кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.

Всички трудности те приемат с високото съзнание, че от тях зависи съдбата на България и на българския народ. Затова понасят героично и умората от тридневните боеве, и лишенията от храна и вода, както и това, че боеприпасите привършват, а помощ все не идва.Този момент, изпълнен с толкова напрежение и очакване ,  Вазов нарича „геройски час”. Употребата на антитеза най-точно изразява изключителния героизъм в критичните мигове:

Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят...

Оръжие стават „камъни и дьрвье”, а също така и телата на мъртвите другари. Водени от непоколебимата решителност да удържат защитата на върха , смелите опълченци превръщат всяко нещо в оръжие срещу врага . Нищо не може да спре техния порив към свободата, още повече, че те знаят колко жадувана е тя за всички българи. В сърцата им живее образът на свободната родина . Нейният образ ги вдъхновява и те помнят своя дълг: „България цяла сега нази гледа.”. Затова отстъплението е позор, а стоицизмът-слава : „ако би бегали: да мрем по-добре”. Ръководи ги високо чувство на отговорност пред отечеството, а опълченците дават истински пример в това отношение. В най-напрегнатите мигове на върховно изпитание за силата и волята, те чувстват стаените надежди на своите събратя за свободен живот, затова приемат задачата си да отбраняват върха като дълг пред своя народ и отечество. Съзнанието, че принадлежат към този народ, че са негови синове, им дава нови сили и влива кураж в сърцата им. Именно дългът им повелява до последен дъх да се борят за свободата и благото на своето отечество. Битката за свобода  ще бъде запомнена от историята с храбростта на сражаващите се . В името на най-жадуваното за България опълченците превъзмогват страха от смъртта. В съзнанието им над всичко стои патриотичната повеля да спасят „заветния хълм”, дори и с цената на своя живот. Те са готови дори да  заплатят  с цената на човешкия живот.

Колективният устрем е представен чрез противопоставянето - шепа герои -бясно напиращите турски орди , лъвска храброст - страх и безсилие на врага:

....Три деня младите дружини как прохода бранят...
Пристъпи ужасни !
Дванайсетий път гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!

Нищо вече не може да разколебае смелите български опълченци, защото защитават не само този връх, но и правото си да живеят свободно. Те са високо горе, а ожесточените врагове са долу. Контрастът, изразен чрез епитетите и ярката антитеза, очертава опозицията: високо - ниско,величие и срам:

Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът;
идат като тигри, бягат като овци...

българи орловци кат  лъвове тичат по страшний  редут
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.

Защитниците са способни на изключителен героизъм. Противопоставянето на опълченците и техните противници в боя е свързано с мястото на сражението (връх-подножие) и с качествата, които се проявяват в него (сила, смелост - страх, слабост).

Вазов описва следващите драматични мигове, когато боят се преобръща „на смърт и на щик". Защитниците на прохода ясно разбират, че техните действия ще решат изхода на войната, че от тях зависи свободата на един цял народ, затова смъртта не ги плаши, тъй като  са готови да умрат, но не и да  отстъпят пред врага:

И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье,
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.

         Нищо не е в състояние да спре порива на смелите български синове към свобода, както и тяхната готовност да се жертват за нея:
                         ... героите наши, като скали твърди,
                        желязото срещат с железни си гърди
                        и фърлят се с песни в свирепата сеч,
                        като виждат харно, че умират веч...

Метафората подчертава възвишеното в подвига на безстрашните бранители на прохода. В най-критичните минути на неравния бой юначните български синове се ръководят от съзнанието, че съдбата на България зависи от техните усилия и способност да устоят пред многобройния враг. Това съзнание им дава неподозирани сили и воля за героичен подвиг. Поривът към свобода ги вдъхновява докрай:

България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!

Заредени с ентусиазъм, опълченците извършват дори и  невъзможното - устояват три дни без подкрепление, без боеприпаси. Мъртвите стават най-страшното оръжие в боя:

И турците тръпнат, друг път не видели
в едно да се бият живи и умрели.

           Вазов е съпричастен с подвига на юначните българи. Нарича ги „героите наши". Той е уверен, че тяхната саможертва няма да е напразна и безславна. Светът ще узнае за подвига им и той ще бъде пример за бъдещите поколения. Саможертвата в името на свободата за героите опълченци е дълг пред родината, изпълнен с чест и достойнство. Тя е:

... сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.

           Саможертвата е в името на най-високия идеал - свободата. Те ще загинат „пред цяла вселена”. Подвигът им ще се помни и знае от цял народ. 

           Героите на Шипка проявяват истинска сила на духа и волята, като надмогват дори страха от смъртта: “ всякой гледа само да бъде напред /и гърди геройски на смърт да изложи/ и един враг повеч мъртъв да положи” . Наистина „щурмът е отчаян, отпорът е лют". Високото съзнание на българите и защитници на върха е насочвано от мисълта за България: „ тоя връх висок е:тя ще ни съзре”. В най-критичните мигове мисълта за България мобилизира силите и устремът към свободата на отечеството става съдбовен.

             Кулминационният момент изразява невероятен подтик за отпор срещу вражеските талази. Призивът: „Грабвайте телата!” не е само от отчаяние. Той е израз на решителността на опълченците да използват всички средства да спасят прохода и победния ход на войната. Резултатът е изумителен - труповете на мъртвите вече герои „катурят, струпалят, като живи пак” и предизвикват ужас сред ордите.

Храбрите български защитници на прохода Шипка устояват докрай и спечелват надмощие над многочисления враг.
            Шипченската епопея остава завинаги сред най-героичните примери от българската история. За нея разказва легенди дори Балканът , който е свидетел на битките за свободата на България.

           Одата „Опълченците на Шипка” остава за поколенията поетичен образец, възпял жертвената слава на българския героизъм . Вазов възпява духа на България и паметта на загиналите за нейната свобода български синове.