За пореден път тази седмица Павел се събуди с кошмари . Предните пъти не можеше да възстанови спомена , който беше нарушил спокойствието му . Лягаше , опитваше се да заспи отново , но сънят бягаше от него . Нещо го задушаваше и не му даваше мир . На следващия ден той дълго мисли над случилото се , но не можеше да си обясни какво толкова го беше притеснило . Минаваха часове , но той не забрави за случилото се . Вечерта се повтори същото . През ума  му минаваше мисълта , че може би причината , която смущаваше съня му , се крие в забързания живот , който води . Това го успокои и тази  нощ спа спокойно . Нищо не го притесняваше и на следващия ден .

            В края на седмицата кошмарният сън се повтори отново . Този път той бе съвсем ясен . Павел чу странни гласове , които му изкрещяха “ Живот като в екшън “ .В първия момент си помисли , че това е част от някой филм , който бе гледал наскоро , но след миг си спомни , че отдавна не гледаше телевизия , защото смяташе програмите за отегчителни . Сега той се опитваше да разбере какъв е смисълът на казаното . Колкото повече мислеше , толкова повече се плашеше . Какво се случваше с него ? Въобразяваше ли си ? Наистина ли всичко това се бе случило ? Сам не можеше да си отговори и реши да се усамоти сред природата . Взе си отпуск и замина в едно планинско градче . На това място той се почувства като нов човек . Беше далеч от офиса си , не чуваше шума на колите , не звъняха телефони . Всичко беше прекрасно . Павел реши , че вече се е отърсил от стреса в големия град . Беше сам , а времето минаваше бавно . Влезе в най-близкото кафене , купи си брой от един от ежедневниците и зачете . Минути по-късно беше разбрал всичко . Вече му беше ясно какво е означавало изречението от неговия сън

            “ Живот като в екшън “- повтаряше си той . В първите няколко минути не можеше да повярва , че отговорът е бил толкова прост . Поразлисти  вестника и се убеди , че наистина всичко , което четеше , като че ли беше част от сценария на последния екшън филм . Всичко беше объркано . Струваше му се , че е изгубил вярата си , че нещата могат да се оправят .

Още на първата страница намери неоспоримо доказателство за екшъна , в който живееше : “ Трима загинаха в автомобилна катастрофа , а двама са тежко ранени “ . Умът му не го побираше как хората се избиваха по пътищата . Отвори на втората страница , но новините бяха още по- страшни:  “ Мъж уби жена си и двете си деца , а след това се самоуби “ . Павел вярваше, че на третата страница ще открие нещо по-ведро , но уви : “ Двама българи са задържани за трафик на наркотици “ . Болката му от реалността , в която живееше , беше подсилена и от следното : ” Българите са в топ пет на най-големите измамници в света “ . Продължаваше да разлиства вестника , надявайки се да открие някоя по-ведра статия . Изведнъж погледът му се спря върху снимката на едно малко момиченце , но над нейната красота  беше надвиснала смъртна опасност , заради която те молеха за помощ .

            Павел хвърли гневно вестника , плати сметката и излезе . Започна да се разхожда из улиците и видя предизборни плакати . В покрайнините на градчето забеляза добре облечени мъже , които уреждаха нещо с отрудени хора .

    -Ясно –каза си той . Корупцията е стигнала и тук .

Прибра се в хотелската си стая и продължи да мисли . Какво се случваше?Хората се избиваха  по пътищата , управлявайки без шофьорски книжки , като отнемаха живота на невинните . Те не се вслушваха в съветите за разумно шофиране и в същото време не се страхуваха от гледките по улиците или магистралите . Тези хора бяха обезумели , но не го осъзнаваха . Още по-голяма беше почудата му , свързана с това , че близки хора се избиваха . Какво ги подтикваше към това ? Защо те нарушаваха родовите закони ? Павел мислеше , мислеше , но не успяваше да проумее причините за тези действия . Стенанията му продължаваха . Ако за катастрофите имаше виновни и невинни , за убийствата жертви и обезумели от лудост , то какво подтикваше българите да мамят ?

-Бедността – каза си той .

Но липсата на финансови средства не трябваше да ги накара да извършат всички тези престъпления ? Той си задаваше много въпроси , но не можеше да намери техните отговори . Защо българите се свързваха единствено със злоупотреби ? Защо всички ни приемаха за измамници ?

             Ако за всичко това си бяха виновни единствено българите , защото съдбата е в техните ръце и самите те могат да променят всичко , то защо най-невинните трябваше да страдат ? Защо именно децата са осъдени да се борят за живота си , докато други се радват на богатства , палати , коли и скъпи вещи . Къде беше равноправието ? Нямаше го .

            Павел продължаваше да мисли . Какво се случваше с живота ? Къде бяха останали щастието , добротата  и справедливостта ? Със сигурност те  не бяха олицетворени в образите на кандидатите за местни кметове . Тези хора бяха загубили всичко човешко . Моралът им беше заменен от стремежа да имат власт на всяка цена , а чрез нея да се домогнат и до парите .

            Всички бяха корумпирани –от най-бедните до най-богатите . Защо нещата бяха такива ? Всичко се уреждаше с пари , а не по честен начин . Така до властта се домогваха не най-способните , а тези с най-много пари . Но най-ужасното беше , че загубилите в битката с новото оръжие на XX|  век се обезкуражаваха . Позицията , която те заслужаваха , им беше открадната от хората с дебели портфейли .

            Павел седна и отново преосмисли всичко . Той осъзна , че животът му беше като сценария на някой екшън . Нищо не беше така , както трябваше да бъде . Животът му беше един абсурд , осъзнаваше това , но му беше ясно , че е безсилен да промени света около себе си . Но знаеше друго . Ако всички се обединят , няма да има невъзможни неща . Единствено тази мисъл му даваше сили да продължи хода си в лабиринтите на екшъна на XX| век .