Живот като в екшън (есе) |
Автор Анита Николова | |
За пореден път тази седмица Павел се събуди с кошмари . Предните
пъти не можеше да възстанови спомена , който беше нарушил спокойствието му .
Лягаше , опитваше се да заспи отново , но сънят бягаше от него . Нещо го задушаваше
и не му даваше мир . На следващия ден той дълго мисли над случилото се , но не
можеше да си обясни какво толкова го беше притеснило . Минаваха часове , но той
не забрави за случилото се . Вечерта се повтори същото . През ума му минаваше мисълта , че може би причината ,
която смущаваше съня му , се крие в забързания живот , който води . Това го
успокои и тази нощ спа спокойно . Нищо
не го притесняваше и на следващия ден .
В края на
седмицата кошмарният сън се повтори отново . Този път той бе съвсем ясен .
Павел чу странни гласове , които му изкрещяха “ Живот като в екшън “ .В първия
момент си помисли , че това е част от някой филм , който бе гледал наскоро , но
след миг си спомни , че отдавна не гледаше телевизия , защото смяташе
програмите за отегчителни . Сега той се опитваше да разбере какъв е смисълът на
казаното . Колкото повече мислеше , толкова повече се плашеше . Какво се
случваше с него ? Въобразяваше ли си ? Наистина ли всичко това се бе случило ?
Сам не можеше да си отговори и реши да се усамоти сред природата . Взе си
отпуск и замина в едно планинско градче . На това място той се почувства като
нов човек . Беше далеч от офиса си , не чуваше шума на колите , не звъняха
телефони . Всичко беше прекрасно . Павел реши , че вече се е отърсил от стреса
в големия град . Беше сам , а времето минаваше бавно . Влезе в най-близкото
кафене , купи си брой от един от ежедневниците и зачете . Минути по-късно беше
разбрал всичко . Вече му беше ясно какво е означавало изречението от неговия
сън
“ Живот като
в екшън “- повтаряше си той . В първите няколко минути не можеше да повярва ,
че отговорът е бил толкова прост . Поразлисти вестника и се убеди , че наистина всичко ,
което четеше , като че ли беше част от сценария на последния екшън филм . Всичко
беше объркано . Струваше му се , че е изгубил вярата си , че нещата могат да се
оправят .
Още на първата страница намери неоспоримо доказателство за
екшъна , в който живееше : “ Трима загинаха в автомобилна катастрофа , а двама
са тежко ранени “ . Умът му не го побираше как хората се избиваха по пътищата .
Отвори на втората страница , но новините бяха още по- страшни: “ Мъж уби жена си и двете си деца , а след
това се самоуби “ . Павел вярваше, че на третата страница ще открие нещо
по-ведро , но уви : “ Двама българи са задържани за трафик на наркотици “ .
Болката му от реалността , в която живееше , беше подсилена и от следното : ”
Българите са в топ пет на най-големите измамници в света “ . Продължаваше да
разлиства вестника , надявайки се да открие някоя по-ведра статия . Изведнъж
погледът му се спря върху снимката на едно малко момиченце , но над нейната
красота беше надвиснала смъртна опасност
, заради която те молеха за помощ .
Павел
хвърли гневно вестника , плати сметката и излезе . Започна да се разхожда из
улиците и видя предизборни плакати . В покрайнините на градчето забеляза добре
облечени мъже , които уреждаха нещо с отрудени хора .
-Ясно –каза си той
. Корупцията е стигнала и тук .
Прибра се в хотелската си стая и продължи да мисли . Какво
се случваше?Хората се избиваха по
пътищата , управлявайки без шофьорски книжки , като отнемаха живота на
невинните . Те не се вслушваха в съветите за разумно шофиране и в същото време
не се страхуваха от гледките по улиците или магистралите . Тези хора бяха
обезумели , но не го осъзнаваха . Още по-голяма беше почудата му , свързана с
това , че близки хора се избиваха . Какво ги подтикваше към това ? Защо те
нарушаваха родовите закони ? Павел мислеше , мислеше , но не успяваше да
проумее причините за тези действия . Стенанията му продължаваха . Ако за
катастрофите имаше виновни и невинни , за убийствата жертви и обезумели от
лудост , то какво подтикваше българите да мамят ?
-Бедността – каза си той .
Но липсата на финансови средства не трябваше да ги накара да
извършат всички тези престъпления ? Той си задаваше много въпроси , но не можеше
да намери техните отговори . Защо българите се свързваха единствено със
злоупотреби ? Защо всички ни приемаха за измамници ?
Ако за всичко това си бяха виновни единствено
българите , защото съдбата е в техните ръце и самите те могат да променят
всичко , то защо най-невинните трябваше да страдат ? Защо именно децата са
осъдени да се борят за живота си , докато други се радват на богатства , палати
, коли и скъпи вещи . Къде беше равноправието ? Нямаше го .
Павел
продължаваше да мисли . Какво се случваше с живота ? Къде бяха останали
щастието , добротата и справедливостта ?
Със сигурност те не бяха олицетворени в
образите на кандидатите за местни кметове . Тези хора бяха загубили всичко
човешко . Моралът им беше заменен от стремежа да имат власт на всяка цена , а
чрез нея да се домогнат и до парите .
Всички бяха
корумпирани –от най-бедните до най-богатите . Защо нещата бяха такива ? Всичко
се уреждаше с пари , а не по честен начин . Така до властта се домогваха не
най-способните , а тези с най-много пари . Но най-ужасното беше , че загубилите
в битката с новото оръжие на XX| век се
обезкуражаваха . Позицията , която те заслужаваха , им беше открадната от
хората с дебели портфейли .
Павел седна
и отново преосмисли всичко . Той осъзна , че животът му беше като сценария на
някой екшън . Нищо не беше така , както трябваше да бъде . Животът му беше един
абсурд , осъзнаваше това , но му беше ясно , че е безсилен да промени света около
себе си . Но знаеше друго . Ако всички се обединят , няма да има невъзможни
неща . Единствено тази мисъл му даваше сили да продължи хода си в лабиринтите
на екшъна на XX| век . |