Изборът на Ралица от едноименната поема на Пенчо Славейков (есе) |
Автор Кристина Маркова | |
Поемата „Ралица” на Пенчо Славейков съчетава в себе си както
фолклорни мотиви, така и съвременни разбирания за живота. Точно за това Ралица
може да се възприеме като героиня от едно отминало време, но която успява да
надживее тези стереотипи и да се превърне в носителка на ценности, валидни и
днес.
Разсъждавайки
върху проблема за избора на героинята, смятам, че две неща стоят в основата на
нейната житейска стратегия: зовът на сърцето и извечната истина, че то не е
„пита”, която да можеш да ломиш. Ралица знае, че сърцето й не би могло да се
купи с всичките пари на света, то е само нейно и е отдадено безрезервно на
нейния любим. Ралица устоява на изкушението да стане робиня на материалното,
като отказва на предложението на Стоичко. Това показва, че изборът й не е
направен случайно и не е плод на моментно състояние. Той е продиктуван от
разбиранията й за живота и за това кое е важно и кое – не. Ралица избира
любовта и душевното спокойствие пред богатия, но празен свят, предлаган й от
Стоичко. С това тя доказва, че е истински човек, който се ръководи от повика на
сърцето си и който търси уединението и спокойствието на семейното огнище,
подклаждано от безкористната любов и всеотдайност.
В опита си да
анализирам избора на Ралица, реших да проследя нейната житейска съдба, като по този начин причините за нейния
избор биха станали по–ясни. Още в началото на поемата се споменава, че Ралица е
сираче. Това в голяма степен се отразява на начина й на живот. Въпреки че е
отгледана от леля си, тя никога не е имала възможността да усети майчина ласка.
Всеки знае, че хората обикновено търсят това, което нямат, а и точно когато го
нямат, те биха могли да го оценят по-добре. Ето защо Ралица още от малка е
имала възможността да осъзнае своите приоритети и сама за себе си да разграничи
доброто от злото. Според мен точно периодът на детството й е най-важен за
осъзнаването й като личност.
Срещата й с Иво е
друго събитие, което предопределя по-нататъшната й съдба. Чрез него тя открива
любовта. В поемата техните взаимоотношения са описани като перфектни,
употребени са фолклорни клишета(„лика-прилика”). И маже би наистина са били
такива, защото след като съдбата не е била благосклонна към Ралица в миналото,
й се реваншира по-късно. Иво също показва, че обича истински своята любима.
След като тя има вече всичко и е доволна от живота си защо би се отказала от
него? Защо би захвърлила всичко, за да тръгне с някого, когото дори не харесва?
Истината е, че
Ралица е мъдра за своята младост, тя не се подвежда така лесно от емоциите си и
всяко нейно решение е взето след обмисляне. Затова не бива да се смята, че тя
би могла да избере грешния път. Твърде добре тя знае какво иска и още по-добре е
премислила житейската си позиция. Основното за нея е да живее под един покрив с
любимия човек, делейки насъщния и споделяйки неволите на битието с избраника на
сърцето.
Мъдростта може да
се докаже не само въз основа на този й
избор. В края на поемата тя трябва да направи и друг – да се предаде пред
огромната скръб, връхлетяла в живота й, или да продължи напред. И тя избира
втората възможност, защото е силна личност, която държи на своя избор и
защитава правото си да отстоява себе си. Ралица знае, че зад всеки важен избор
в живота й трябва да стои достойна причина. В разговора със Стоичко тя защитава
правото си на избор – да се вслуша в зова на сърцето си , защото обича Иво, а
след неговата смърт избира да живее заради детето си, за да може да научи и него
на всички добродетели, които притежава. Мисля, че точно това е доказателство,
че изборът й е избор на една завършена личност. Колкото и животът да се мъчи да
сломи волята на Славейковата героиня, тя ще продължи да живее „ненадломена”,
вперила очи във „ваклите” очи на своята рожба.
Казват, че нищо в живота не се губи, само се
трансформира, за да живее в друга форма или същество. Може би рожбата е точно
такава трансформация на любимия мъж, заради когото Ралица е готова на всичко.
Мъката и болката от загубата са непреодолими, но само този, който страда и
усеща болка, е истински жив. Една мисъл гласи:”Това, което ни причинява болка,
но не ни убива, ни прави по-силни.” Така и Ралица устоява на скръбта, за да се
кали волята й за живот и да се катализира нейната изначална виталност и
жизнелюбие.
Изборът на Ралица
е присъщ на избраниците. Подобно на други Славейкови герои(Бетовен,
Микеланджело, Шели) и тази крехка физически българка е достойна да се нареди
сред плеядата от герои, имащи специална мисия в земното си съществуване.
Мисията на Ралица е да гради мост между живота и смъртта, да проправи пътека
между живота на видимите неща и живота на сърцето и душата. Тя свързва доброто
със злото, за да може второто да бъде неутрализирано. Неслучайно след убийството
Стоичко изчезва, може би осъзнал вината си и потърсил спасение в уединението и
разкаянието далеч от света на грешниците. А Ралица остава в грешния свят като
една Богородица, молеща се за спасението на душите на всички прегрешили и
бореща се за възтържествуването на щастието. |