Начало arrow Конкурсни творби arrow Изборът на Ралица от едноименната поема на Пенчо Славейков (есе)

Изборът на Ралица от едноименната поема на Пенчо Славейков (есе)
Оценка: / 129
СлабОтличен 
Автор Кристина Маркова   

 

Поемата „Ралица” на Пенчо Славейков съчетава в себе си както фолклорни мотиви, така и съвременни разбирания за живота. Точно за това Ралица може да се възприеме като героиня от едно отминало време, но която успява да надживее тези стереотипи и да се превърне в носителка на ценности, валидни и днес.

    Разсъждавайки върху проблема за избора на героинята, смятам, че две неща стоят в основата на нейната житейска стратегия: зовът на сърцето и извечната истина, че то не е „пита”, която да можеш да ломиш. Ралица знае, че сърцето й не би могло да се купи с всичките пари на света, то е само нейно и е отдадено безрезервно на нейния любим. Ралица устоява на изкушението да стане робиня на материалното, като отказва на предложението на Стоичко. Това показва, че изборът й не е направен случайно и не е плод на моментно състояние. Той е продиктуван от разбиранията й за живота и за това кое е важно и кое – не. Ралица избира любовта и душевното спокойствие пред богатия, но празен свят, предлаган й от Стоичко. С това тя доказва, че е истински човек, който се ръководи от повика на сърцето си и който търси уединението и спокойствието на семейното огнище, подклаждано от безкористната любов и всеотдайност.

   В опита си да анализирам избора на Ралица, реших да проследя нейната житейска  съдба, като по този начин причините за нейния избор биха станали по–ясни. Още в началото на поемата се споменава, че Ралица е сираче. Това в голяма степен се отразява на начина й на живот. Въпреки че е отгледана от леля си, тя никога не е имала възможността да усети майчина ласка. Всеки знае, че хората обикновено търсят това, което нямат, а и точно когато го нямат, те биха могли да го оценят по-добре. Ето защо Ралица още от малка е имала възможността да осъзнае своите приоритети и сама за себе си да разграничи доброто от злото. Според мен точно периодът на детството й е най-важен за осъзнаването й като личност.

  Срещата й с Иво е друго събитие, което предопределя по-нататъшната й съдба. Чрез него тя открива любовта. В поемата техните взаимоотношения са описани като перфектни, употребени са фолклорни клишета(„лика-прилика”). И маже би наистина са били такива, защото след като съдбата не е била благосклонна към Ралица в миналото, й се реваншира по-късно. Иво също показва, че обича истински своята любима. След като тя има вече всичко и е доволна от живота си защо би се отказала от него? Защо би захвърлила всичко, за да тръгне с някого, когото дори не харесва?

   Истината е, че Ралица е мъдра за своята младост, тя не се подвежда така лесно от емоциите си и всяко нейно решение е взето след обмисляне. Затова не бива да се смята, че тя би могла да избере грешния път. Твърде добре тя знае какво иска и още по-добре е премислила житейската си позиция. Основното за нея е да живее под един покрив с любимия човек, делейки насъщния и споделяйки неволите на битието с избраника на сърцето.

    Мъдростта може да се докаже не  само въз основа на този й избор. В края на поемата тя трябва да направи и друг – да се предаде пред огромната скръб, връхлетяла в живота й, или да продължи напред. И тя избира втората възможност, защото е силна личност, която държи на своя избор и защитава правото си да отстоява себе си. Ралица знае, че зад всеки важен избор в живота й трябва да стои достойна причина. В разговора със Стоичко тя защитава правото си на избор – да се вслуша в зова на сърцето си , защото обича Иво, а след неговата смърт избира да живее заради детето си, за да може да научи и него на всички добродетели, които притежава. Мисля, че точно това е доказателство, че изборът й е избор на една завършена личност. Колкото и животът да се мъчи да сломи волята на Славейковата героиня, тя ще продължи да живее „ненадломена”, вперила очи във „ваклите” очи на своята рожба.

    Казват, че нищо в живота не се губи, само се трансформира, за да живее в друга форма или същество. Може би рожбата е точно такава трансформация на любимия мъж, заради когото Ралица е готова на всичко. Мъката и болката от загубата са непреодолими, но само този, който страда и усеща болка, е истински жив. Една мисъл гласи:”Това, което ни причинява болка, но не ни убива, ни прави по-силни.” Така и Ралица устоява на скръбта, за да се кали волята й за живот и да се катализира нейната изначална виталност и жизнелюбие.

    Изборът на Ралица е присъщ на избраниците. Подобно на други Славейкови герои(Бетовен, Микеланджело, Шели) и тази крехка физически българка е достойна да се нареди сред плеядата от герои, имащи специална мисия в земното си съществуване. Мисията на Ралица е да гради мост между живота и смъртта, да проправи пътека между живота на видимите неща и живота на сърцето и душата. Тя свързва доброто със злото, за да може второто да бъде неутрализирано. Неслучайно след убийството Стоичко изчезва, може би осъзнал вината си и потърсил спасение в уединението и разкаянието далеч от света на грешниците. А Ралица остава в грешния свят като една Богородица, молеща се за спасението на душите на всички прегрешили и бореща се за възтържествуването на щастието.