Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Изборът на Ралица от едноименната поема на Пенчо Славейков (есе)

Изборът на Ралица от едноименната поема на Пенчо Славейков (есе)
Оценка: / 125
СлабОтличен 
Автор Кристина Маркова   

 

Поемата „Ралица” на Пенчо Славейков съчетава в себе си както фолклорни мотиви, така и съвременни разбирания за живота. Точно за това Ралица може да се възприеме като героиня от едно отминало време, но която успява да надживее тези стереотипи и да се превърне в носителка на ценности, валидни и днес.

    Разсъждавайки върху проблема за избора на героинята, смятам, че две неща стоят в основата на нейната житейска стратегия: зовът на сърцето и извечната истина, че то не е „пита”, която да можеш да ломиш. Ралица знае, че сърцето й не би могло да се купи с всичките пари на света, то е само нейно и е отдадено безрезервно на нейния любим. Ралица устоява на изкушението да стане робиня на материалното, като отказва на предложението на Стоичко. Това показва, че изборът й не е направен случайно и не е плод на моментно състояние. Той е продиктуван от разбиранията й за живота и за това кое е важно и кое – не. Ралица избира любовта и душевното спокойствие пред богатия, но празен свят, предлаган й от Стоичко. С това тя доказва, че е истински човек, който се ръководи от повика на сърцето си и който търси уединението и спокойствието на семейното огнище, подклаждано от безкористната любов и всеотдайност.

   В опита си да анализирам избора на Ралица, реших да проследя нейната житейска  съдба, като по този начин причините за нейния избор биха станали по–ясни. Още в началото на поемата се споменава, че Ралица е сираче. Това в голяма степен се отразява на начина й на живот. Въпреки че е отгледана от леля си, тя никога не е имала възможността да усети майчина ласка. Всеки знае, че хората обикновено търсят това, което нямат, а и точно когато го нямат, те биха могли да го оценят по-добре. Ето защо Ралица още от малка е имала възможността да осъзнае своите приоритети и сама за себе си да разграничи доброто от злото. Според мен точно периодът на детството й е най-важен за осъзнаването й като личност.

  Срещата й с Иво е друго събитие, което предопределя по-нататъшната й съдба. Чрез него тя открива любовта. В поемата техните взаимоотношения са описани като перфектни, употребени са фолклорни клишета(„лика-прилика”). И маже би наистина са били такива, защото след като съдбата не е била благосклонна към Ралица в миналото, й се реваншира по-късно. Иво също показва, че обича истински своята любима. След като тя има вече всичко и е доволна от живота си защо би се отказала от него? Защо би захвърлила всичко, за да тръгне с някого, когото дори не харесва?

   Истината е, че Ралица е мъдра за своята младост, тя не се подвежда така лесно от емоциите си и всяко нейно решение е взето след обмисляне. Затова не бива да се смята, че тя би могла да избере грешния път. Твърде добре тя знае какво иска и още по-добре е премислила житейската си позиция. Основното за нея е да живее под един покрив с любимия човек, делейки насъщния и споделяйки неволите на битието с избраника на сърцето.

    Мъдростта може да се докаже не  само въз основа на този й избор. В края на поемата тя трябва да направи и друг – да се предаде пред огромната скръб, връхлетяла в живота й, или да продължи напред. И тя избира втората възможност, защото е силна личност, която държи на своя избор и защитава правото си да отстоява себе си. Ралица знае, че зад всеки важен избор в живота й трябва да стои достойна причина. В разговора със Стоичко тя защитава правото си на избор – да се вслуша в зова на сърцето си , защото обича Иво, а след неговата смърт избира да живее заради детето си, за да може да научи и него на всички добродетели, които притежава. Мисля, че точно това е доказателство, че изборът й е избор на една завършена личност. Колкото и животът да се мъчи да сломи волята на Славейковата героиня, тя ще продължи да живее „ненадломена”, вперила очи във „ваклите” очи на своята рожба.

    Казват, че нищо в живота не се губи, само се трансформира, за да живее в друга форма или същество. Може би рожбата е точно такава трансформация на любимия мъж, заради когото Ралица е готова на всичко. Мъката и болката от загубата са непреодолими, но само този, който страда и усеща болка, е истински жив. Една мисъл гласи:”Това, което ни причинява болка, но не ни убива, ни прави по-силни.” Така и Ралица устоява на скръбта, за да се кали волята й за живот и да се катализира нейната изначална виталност и жизнелюбие.

    Изборът на Ралица е присъщ на избраниците. Подобно на други Славейкови герои(Бетовен, Микеланджело, Шели) и тази крехка физически българка е достойна да се нареди сред плеядата от герои, имащи специална мисия в земното си съществуване. Мисията на Ралица е да гради мост между живота и смъртта, да проправи пътека между живота на видимите неща и живота на сърцето и душата. Тя свързва доброто със злото, за да може второто да бъде неутрализирано. Неслучайно след убийството Стоичко изчезва, може би осъзнал вината си и потърсил спасение в уединението и разкаянието далеч от света на грешниците. А Ралица остава в грешния свят като една Богородица, молеща се за спасението на душите на всички прегрешили и бореща се за възтържествуването на щастието.