Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow „Малкият принц”- моята любима книга и моят любим герой (есе)

„Малкият принц”- моята любима книга и моят любим герой (есе)
Оценка: / 136
СлабОтличен 
Автор Велина Попова   

 

         Отварям книгата. От нея с молба „Нарисувай ми овца” ме посреща малко момче, чиито коси са с цвета на злато. Това е Малкият принц- моят любим герой.

        Любимата ми книга е „Малкият принц”. Самият роман е голям колкото главния си герой. Обемът на творбата не й пречи да съдържа дълбока философия. Историята за момчето, пътуващо по различните планети, за да се озове на Земята, е натоварена с дълбок смисъл. Малкият принц е като висш разум, който дава обективна оценка за живота на хората. Търсейки отговори на вечните човешки въпроси, героят достига до основното за живота на Земята.

        Антоан  Дьо Сент-Екзюпери посвещава своя роман на приятеля си Леон Верт. И тъй като му се иска книгата да бъде посветена на дете, авторът добавя: „на Леон Верт, когато е бил малко момче”. „Малкият принц” не е точно приказка за деца. Правейки сравнение  между първия път, когато я прочетох (бях на девет години) и сега , когато съм на седемнадесет години, осъзнавам, че гледам на книгата с други очи.

        Заглавието на романа много лесно може да  подведе читателя, че става дума за принц. Главният герой от романа на Екзюпери променя представата за принц. Той не е като излязъл от приказките на Братя Грим, Шарл Перо или Андерсен. Не е от тези принцове, които имат замък, каляска, слуги и безброй принцеси-обожателки. Малкият принц не притежава почти нищо от изброените. Но има нещо много по важно- свободата да живее правилно.

        На своя астероид Б 612 принцът почти не разполага с ненужни вещи. Колкото по-  просто и с по-малко вещи живее човек, толкова по-спокоен е животът му. В противен случай винаги се безпокои за своето имущество- да не бъде ограбен, да не загуби придобивките си.

        Още по-важното е, че героят не се е докосвал  до пари. Като нетипичен принц не притежава съкровищница, пълна със златни и сребърни монети. Най-вероятно авторът изключва от живота на своя герой парите. Те не са необходими на Малкия принц, за да бъде щастлив. Символ на поквара и нравствена деградация на човечеството, парите нямат място в ежедневието на героя, чийто морален образ е чист и неопетнен. Неслучайно главният герой е дете, недокоснато от злото.

        Дори само едно ценно нещо да притежава Малкият принц, то е достатъчно да изпълни ежедневието му и да даде смисъл на живота му. Най-скъпото за героя е неговата роза. Според християнската религия розата пониква от кръвта на разпнатия Христос. Розата е символ на любовта. Сам на своя астероид, Малкият принц изпитва нужда да бъде обичан. Той се привързва толкова към едно цвете, защото то е отражение на душата му. Чиста и нежна като листенцата на цвете е душата на Малкия принц. Героят смята, че розата му  съществува „само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди”. Независимо от нейните капризи и оплаквания, Малкият принц я обича и се грижи за нея като за свой близък. Тя е единственото му близко същество на целия астероид. Розата също обича Малкия принц, но умело крие своите чувства. Тя е гордо цвете с противоречив характер и въпреки всичко в момент на раздяла не може да

сдържи сълзите си.

        Напускайки своя астероид, Малкият принц попада на няколко  планети, обитавани от възрастни. На първата героят се среща с крал, който заповядва на звездите да правят неща , които те правят така или иначе. На втората планета живее суетният човек. Той е

сам, но иска всички да му се възхищават. Третата планета, където спира Малкият принц, е населявана от пияница. Той пие, от срам, че пие. Четвъртата планета принадлежи на един бизнесмен, задълбочен в броенето на звездите- тези, които притежава и иска да притежава. На петата планета Малкият принц се запознава с един фенерджия, който трябва непрекъснато да пали и гаси фенера си заради скоростта на въртене на астероида си. Съжаление буди единствено фенерджията. Само той не се занимава със себе си. Останалите възрастни карат принца да възкликне: „Възрастните наистина са невероятно странни.” Малкият принц дори не осъзнава с колко недостатъци и пороци се сблъсква по пътя  си към Земята.

         Труден характер имат възрастните. „Те никога нищо не разбират сами, а  за децата е уморително все да обясняват и обясняват”. Възрастните са „сериозни хора”, които си говорят за бридж, голф, политика и вратовръзки. Те са забравили, че някога също са били деца, рисуващи своята змия боа, глътнала слон. Възрастните сякаш са изгубили своето въображение или то ги е напуснало заради „сериозните занимания”.Оказва се , че с възрастта не са помъдрели, а само са станали „по-сериозни”.

         След всички срещи с възрастни, една лисица дава на Малкия принц най-важния урок. Урок, който трябва да се почувства истински, за да бъде разбран. Лисицата показва на Малкия принц как да отвори сърцето си за другите. Тя споделя с героя една тайна: „Истински си вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.” „Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил.” Думите на лисицата звучат като изречени от древногръцки философ. Всъщност те представляват основни житейски истини. Сетивата ни могат да лъжат, но сърцето- никога. Любовта, която идва от него, ни кара да се грижим и да се жертваме заради любимите хора. След разговора с лисицата, Малкият принц осъзнава колко  ценна за него е розата му. Грижите, които той полага за нея, я правят единствена в света.

          Докосвайки се до душата на читателя, Малкият принц си тръгва така, както е дошъл- бързо и безшумно. В съзнанието ни остава образът на малко момче, неразбиращо възрастните- също като Питър Пан-  момчето, което не иска да порасне. След себе си Малкият принц оставя няколко сълзи и много въпроси без отговор. Може би той е отговорил на тях, наблюдавайки залеза. Но аз все още не съм .

            Затваряйки последната страница на любимата си книга, се питам какво ли би станало с героя днес. Във време, когато човек гледа „с очите си”, а не „със сърцето си”, Малкият принц не би оцелял.