28 април 1987г., родилен дом Шейново. Денят, в който се появих на този свят и за първи път усетих обичта на родителите и роднините си. Макар и новородено, аз почувствах силната им любов, чувствам я и днес и смятам, че е особено важно да се поддържа нравствената връзка между родителя и детето.

След като поотраснах и тръгнах на училище аз се запознах с много нови хора. С някои от тях създадох истински приятелства и така открих второто измерение на любовта. Тези взаимоотношения са изключително устойчиви и неподатливи на житейските фактори като разстояние, липса на време, създаване на семейство и т.н.

“Братската, крепка дружба” е “възпята” като основен художествен мотив в някои от вечните стихотворения на великия български поет Христо Ботев. /”Делба”, “Към брата си”/ Още от онова време искрените приятелски чувства са били опора на житейското съществуване.

Но измеренията на любовта са способни да причиняват и болка и да довеждат човек до крайни, отчаяни действия.

Две хубави очи. Дущата на дете

В две хубави очи – музика – лъчи.

Не искат и не обещават те....

Душата ми се моли,

Дете.

Цитатът е от стихотворението “Две хубави очи” от Пейо Яворов. То е посветено на неговата несбъдната любов Мина Тодорова. Поетът изпитва красива, платонична любов към сестрата на своя съмишленик Петко Тодоров. Силните чувства, вдъхновяват творческия талант и се превръщат в предпоставка за създаването на прекрасното художествено произведение.

Замислям се обаче възможно ли е днес да съществува платонична любов. Живеем в епохата на постмодернизъм, съпътстван от културен капитализъм. Ценностите на масовата култура се опорочават с всеки изминал ден, а водещ обществен принцип е живеенето “тук и сега”. Следвайки тези факти от действителността ни, стигам до извода, че трудно можем да станем свидетели на любовта, която Яворов представя.

Днес е актуална плътската любов между мъжа и жената, а и не само (модерно е и сношението между мъж-мъж, жена-жена). Сексуалното задоволяване, като обособен акт, е моментна “любов”и все повече се налага в настоящето ни съществуване.

Има разбира се и “идеална” любов. Тя представлява синтез между духовното /силни, изпепеляващи чувства/ и физическото /консумирането на тези чувства/. Естествен развой на “идеалната” любов, според библейското предписание, е продължаването на рода с появата на деца.

6 юни 2009г., София. Аз съм само на 22 години и се надявам да изпитам “идеалната” любов, а впоследствие и майчинската. Любови, които до момента не съм преживяла, но искрено жадувам.

На мен, на теб, на всички нас пожелавам да търсим и даряваме любов във всеки един миг от живота, защото по този начин придаваме истинска стойност на съществуването си.