Колко вида любов съществуват? (есе) |
Автор Виолета Димитрова | |
На фона на вечността и най-сериозният проблем, какъвто е любовта, изглежда твърде преходен. Но все пак човешкият род се нуждае от идеали и оптимизъм, особено в несигурното и тревожното ни настояще. Защото толерантността, хуманизмът, вярата и любовта биха създали у нас човеците усещане за стойност, макар в мимолетното ни съществувание.
28 април 1987г., родилен дом Шейново. Денят, в който се
появих на този свят и за първи път усетих обичта на родителите и роднините си.
Макар и новородено, аз почувствах силната им любов, чувствам я и днес и смятам,
че е особено важно да се поддържа нравствената връзка между родителя и детето.
След като поотраснах и тръгнах на училище аз се запознах с
много нови хора. С някои от тях създадох истински приятелства и така открих
второто измерение на любовта. Тези взаимоотношения са изключително устойчиви и
неподатливи на житейските фактори като разстояние, липса на време, създаване на
семейство и т.н.
“Братската, крепка дружба” е “възпята” като основен
художествен мотив в някои от вечните стихотворения на великия български поет
Христо Ботев. /”Делба”, “Към брата си”/ Още от онова време искрените приятелски
чувства са били опора на житейското съществуване.
Но измеренията на любовта са способни да причиняват и болка
и да довеждат човек до крайни, отчаяни действия.
Две хубави очи. Дущата на дете
В две хубави очи – музика – лъчи.
Не искат и не обещават те....
Душата ми се моли,
Дете.
Цитатът е от стихотворението “Две хубави очи” от Пейо
Яворов. То е посветено на неговата несбъдната любов Мина Тодорова. Поетът
изпитва красива, платонична любов към сестрата на своя съмишленик Петко
Тодоров. Силните чувства, вдъхновяват творческия талант и се превръщат в
предпоставка за създаването на прекрасното художествено произведение.
Замислям се обаче възможно ли е днес да съществува
платонична любов. Живеем в епохата на постмодернизъм, съпътстван от културен
капитализъм. Ценностите на масовата култура се опорочават с всеки изминал ден,
а водещ обществен принцип е живеенето “тук и сега”. Следвайки тези факти от
действителността ни, стигам до извода, че трудно можем да станем свидетели на
любовта, която Яворов представя.
Днес е актуална плътската любов между мъжа и жената, а и не
само (модерно е и сношението между мъж-мъж, жена-жена). Сексуалното
задоволяване, като обособен акт, е моментна “любов”и все повече се налага в
настоящето ни съществуване.
Има разбира се и “идеална” любов. Тя представлява синтез
между духовното /силни, изпепеляващи чувства/ и физическото /консумирането на
тези чувства/. Естествен развой на “идеалната” любов, според библейското
предписание, е продължаването на рода с появата на деца.
6 юни 2009г., София. Аз съм само на 22 години и се надявам
да изпитам “идеалната” любов, а впоследствие и майчинската. Любови, които до
момента не съм преживяла, но искрено жадувам. На мен, на теб, на всички нас пожелавам да търсим и даряваме любов във всеки един миг от живота, защото по този начин придаваме истинска стойност на съществуването си. |