Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Културното потребление на съвременния човек (есе)

Културното потребление на съвременния човек (есе)
Оценка: / 4
СлабОтличен 
Автор Виолета Димитрова   

 

В периода на финансовата криза непрекъснато се говори за бързите темпове на понижаващото се потребление. Засегнати са дори световни мощни компании. На фона на този пагубен материален дефицит къде обаче се ситуират духовните ценности? Може би е дошло времето те да излязат на преден план, защото както е казано човек, когато губи не знае какво печели!

Културното потребление винаги е било част от живота на цивилизованния човек. Именно културата е оразличаващият ни белег от периода на варварството. Но в забързаната съвременна действителност консуматорските общества изпадат в две крайности по отношение на използването на термина култура.

Първата от тях е фанатизирането. От доста времем насам постоянно се говори за културен упадък, а личните ми наблюдения не потвърждават по никакъв начин това твърдение. Билетите за театрални постановки се изкупуват месец преди представленията. Хората продължават да четат книги, макар и по-рядко. Организират се интересни културни мероприятия, като например експозиция от грънчарски съдове с отпечатано върху тях браилово писмо. Така че културно развитие има и ще продължава да има. И при наличието дори на минимален растеж не би следвало да се говори за срив. Явно всички тези инсинуации за „оглупяване на масите” са евтин трик на псевдо интелектуалци, които отчаяно се борят да изтъкнат собствената си „безмерна” култура.

Достигането до определено културно ниво не трябва да се превръща в цел, а  - да се използва като средство за улеснение на житейските ситуации. Да, културата облекчава съществуването ни като предоставя готови, утвърдени през времето модели. Тя може да бъде от полза както на работното място, така и в семейната среда. Защото културата това е съвкупност от знания, с които индивидът или обществото борави. Затова се говори за личностна и национална култура и когато има взаимодействие между тези разновидности, тогава се наблюдават оптимални резултати.

От няколко години средствата за масова информация организират кампании, чийто основен апел е спазването на култура на пътя. Всички ние знаем за трагичните последици от една катастрофа – тежки физически и психически увреждания, но и  много често – смъртни случаи. Факти, на които сме свидетели ежедневно, но за жалост войната по пътищата продължава. Изводът по проблема – неовладени знания. Eдна от водещите причини е неспазването на правилата за движение, но не само поради немърливост и самоувереност, но и от незнание. Ето как липсата на култура води до фатални последствия – купени шофьорски книжки и откраднати човешки живота.

Културата е опит, съхранен чрез традицията и е пагубно да сме безучастни към него. Безразличие -  втората крайност, в която се поставя културата днес. Човекът е социално същество и тази специфична характеристика предопределя до голяма степен функционирането му. В този смисъл апатичното състояние към заобикалящия свят би атрофирало комуникацията с другите и би довело до реинтегриране на индивида.

В мултикултуралната действителност – много общности на една територия – има опасност от възникването на конфликти, на основата на религиозни, етнически, езикови и други различия. Именно тук се появява ролята на културата, която облагородява. Защото смесването на различните общности може да се насочи към взаимно обогатяване, размяна на ценности, а не в обезличаване и противопоставяне.

Всички ние сме част от  поликултурно общество. И намирайки се в тази позиция е необходимо да помислим за културното си потребление, което ще ни избави от заплахите на утрешния ден.