Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Където думите не могат... (есе)

Където думите не могат... (есе)
Оценка: / 12
СлабОтличен 
Автор Мария Менова   

„Мама”- най-обичаната първа думичка на почти всяко мъничко дете. Щом започва да говори, малчуганът се опитва да произнася нови по-сложни думи, но ги изговаря толкова различно, че сякаш говори на свой детски език. А родителите му се радват и  възхищават. Като малка и аз съм била бърборана. Помня как вечно ходех след мама и нещо и́ дърдорех. В детската градина вече „трупах” „житейския си опит” , който се състоеше в игра на пясъчника, обличане на куклите и борба за любимата играчка с някой сополив ухажор. И всичко бе толкова важно, че непременно трябваше да го разкажа на мама, и то в най-големи подробности. Горката тя, прибрала се е уморена от работа и потънала до болка в прозаичните си грижи за дома, а едно мъниче стои до нея и я залива с думи, думи, думи... Спомням си как мама стои до мивката и мие чинии, а аз до нея говоря ли говоря. „Спри за малко, че ще ме удавиш в твоята река от думи!” – уморена ме моли тя. А аз сигурно съм си мислела: „Колко много още имам да и́ кажа!” . Така аз растях и разбрах, че много обичам да споделям мислите и чувствата си. Но когато вече порастнах не можех да намирам търпеливи слушатели за своите тиради. Обичах да седя в стаята си, да слушам хубава музика и да разказвам всяка своя мисъл, всяко вълнение на най-добрия си приятел и търпелив слушател- моето дневниче. И ако някой ми бе казал, че думите не са достатъчни, бих му се изсмяла. Аз винаги можех да намеря думи за всичко и не просто думи, а цяла словесна река. Но времето явно ме промени. Усещам, че онова малко бъбриво момиченце със стърчащи плитчици вече си изгуби някъде. От него останаха само спомен и някоя друга избеляла ролкичка с отпечатък на малка детска ръчичка. Странно е как човек се променя с годините. Защо ли сега не обичам да говоря неспирно? Май нещата се обърнаха наопаки. Сега мама ходи след мен и постоянно нещо ме разпитва. Как тия възръстни не разбраха, че не обичам да ме питат? Постепенно осъзнавам, че не всичко може да се разкаже, не за всичко има думи. Все повече обичам да споделям чувствата си с белия лист. Но уви, не винаги думите са ми достатъчни. И там, където думите не могат, там започва светът на мечтите и въображението. Там, където думите не могат, майчината милувка единствена може да даде спокойствие и уют на детето. Чудото на човек е да не спира да мечтае, да претворява и окрилява мечтите си, да намира поле за копнежите си. Защото, когато не можем да намерим достатъчно изразителни думи, идва ред на полета на въображението. Щом човек яхне крилатия кон на фантазията, се понася в облаци от розови мечти и сякаш заживява в друго време. Очертанията на света постепенно добиват нови, по-интересни форми. В мечтите си човек открива магията, която носи в себе си. Защото този блян ни отвежда във великолепни нови измерения, които думите не могат да достигнат. Мечтите са онази частица, която оцветява живота ни и прави нас по-добри. Перифразирайки Николай Рьорих- човек трябва да се стреми към по-високи мечти, защото малките не палят кръвта, т.е. големите идеи те карат да търсиш и да действаш. Сега нека излезем от света на фантазиите и да се върнем в реалността. Случвало ли ви се е да искате да изразите чувствата си към близък човек, но думите да не стигат? Когато думите не могат, тогава един жест, една усмивка, една протегната ръка казват много повече. Понякога един поглед между приятели или влюбени е достатъчен. И този поглед казва толкова много неща, които с думи биха изглеждали плоски и еднозначни. Само целувката на мама успокоява болната рожба. Тук думите са излишни. С поглед и жест изразяваме чувство и мисъл тогава, когато думите не стигат, за да разкрием душата си. Където думите не могат да изкажат чувствата ни, там идва мястото на въображението и бляновете. Всеки обича да се носи на крилете на фантазиите, да не среща прегради, да вижда отвъд хоризонта и да открива нови по-интересни светове. Когато думите са безсилни, една усмивка, прегръдка, целувка много по-красноречиво биха изказали любов, уважение, топлота. Където думите не могат, нотите и четката рисуват чувствата и емоциите. Един художник изобразява мечтите си в своята картина, с идеите си скулпторът сътворява от студения камък скулптората. Вдъхновен от великолепието на природата композиторът пише симфония. И всички тези мисли и чувства, неописуеми с думи, карат картината да изглежда истинска, скулптората да оживява в очите ни, а симфонията да ни грабва и унася. Точно тези емоции и идеи дават на света великите хора на изкуството. Не се страхувайте от думите, но внимавайте да не изпуснете някоя,която ще нарани някого или ще обърка нещо. И знайте, че когато думите не могат, тогава мечтите и въображението ще ви понесат на крилете си там, където искате да отидете. Не спирайте да мечтаете! Защото мечтата е онази малка истина за всеки от нас, която прави живота ни по-голям, прави и нас по-силни.