Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Моят готин родител (есе)

Моят готин родител (есе)
Оценка: / 12
СлабОтличен 
Автор Мария Менова   

Вървели, вървели, вървели...голямата и малката зваздица.А малката звездичка все стискала за ръка голямата звезда, за да я пази мама от тъмното и страшното, за да я грее с топлината си. И расла малката звездичка под грижите на своята майка, която я люлеела на сребърна люлка и със златен гребен разресвала косите и́. Милвала мама звездица рожбата си, бдяла с усмивка над нея и ласкаво и́ говорела: „Слънчице, мило мамино, расти да ми порастеш. Ти си ми най- умното и си ми най- галено!”. И вдигала мама звездица малката си рожба високо, високо- чак до слънцето. И от слънчеви лъчи на своето детенце най- топлото и меко одеалце изплела. И пак вървели, вървели...
- Миме, ставай, че ще закъснееш за училище!
Отварям бавно очи, но не искам още да се измъквам от топлото легло. И докато ресниците премрежват сънените ми очи, над мен изгрява една голяма усмивка и една топла целувка докосва бузата ми. Това е мама, как веднъж поне не забрави да ме събуди за училище. Мързеливо ставам от леглото и отвам в кухнята. Още щом отварям вратата, усещам приятния аромат на горещото какао, което мама е приготвила за мен.
-Мамо, знаеш ли, че те сънувах и ти беше звезда?- казвам аз между две глътки какао. После и́ разказвам съня си.
-На мама, слънчицето!- казва тя и ме целува по бузката.
Приготвям се и тръгвам на училище, а мама пак ме изпраща с целувка и пожелание за успешен ден. Вървя по улицата, а студеният зимен вятър се опитва да ме прониже. Тогава се загръщам с топлото шалче, което мама ми е оплела и сякаш чувствам нежните и́ ръце да ме галят. И въпреки че мама не е до мен, тя ме пази и аз усещам грижата и́. Спокойно крача, защото знам, че винаги мога да разчитам на подкрепата и́ в тежки моменти. Знам, че нейните майчини рамене ще поемат от мен цялата ми грижа и болка, а ръцете и́ ще ме дарят с ласка и защита.
Внезапно ме стряска училищният звънец. Вече съм в класната стая и сега трябва да потъна в дебрите на науката. Не знам дали има някой, който много обича училището, но аз със сигурност не съм такава. Но все пак съм убедена, че за да постигна целите си трябва много да уча и да работя упорито, за да се докажа. И аз го правя. Уча упорито в училище, ходя на английски език, посещавам ралични извънкласни дейности, участвам в много конкурси... Познайте чия е заслугата, за да бъда такава. На мама! От малка тя винаги е изисквала толкова много от мен, че често се чудех защо е нужно. Е, и сега не съм много голяма, но като че ли осъзнах каколко хубаво е да можеш да разчиташ на собствените си възможности. Мама ме научи никога да не се примирявам с „второто място” и все да се стремя към успеха. „Човек трябва винаги да се цели в луната. Ако не я улучи, то поне ще достигне звездите!” – това е мамината философия, която тя предаде и на мен. А сега, простете, но часът започва. Трябва да изкачвам върховете на знанието, за да достигна стълбата на успеха.
И ето, че идва така чаканото междучасие- глътка свежа свобода. Отивам да закуся, а телефонът ми настойчиво звъни. Мама е. Разтревожена ме пита: „Мименце, студено ли ти е на краката? Ако искаш, мога да ти донеса ботушките.”. Чудя се дали да се ядосам на прекалената и́ загриженост, или да се смея на хрумванията и́. Но това е моята майка и аз зная, че тя си е такава. С каквото и да е заета, в мислите и́ винаги има място за нейните деца. Всеки миг тя е готова да ни защити и дори да пренебрегне себе си заради нас. „Спокойно, мамо! Не се притеснявай! Всичко при мен е наред.”
Моята грижовна майка. Тя никога не забравя да ни приготви нещо вкусно за обяд. И когато се връщам уморена от училище, знам че на масата ме очаква топла храна и бележка с пожелания и наставления от мама. Тя пак знае какво трябва да правя днес и се е опитала с нещо да ми помогне, за да облекчи работата ми.
Имам страхотна майка. Тя винаги знае какво искам и какво харесвам. Моля я да ми приготви дрехи за излизане,а тя вече е избрала и то точно тези, които искам. Сякаш чете мислите ми.
Понякога имам чувството,че мама ме познава по- добре дори от самата мен. Затова и́ се доверявам, защото тя е най-добрата ми приятелка и винаги ме подкрепя и насърчава. Защото зная, че мама чувсва със сърцето си моите желания и стремежи и усеща кое е най- доброто за мен. И как винаги умее да ме разсмее, когато съм тъжна и с настроение или закачка да ме накара да забравя за умората. Понякога я гледам как тича напред и назад, разпъната между хилядите си задачи и пак не пропуска нищо, та дори намира време и да спортува. Край мама ежедневието не изглежда така сиво и стресиращо, защото тя умее да го прави по- леко и забавно. Защото от нея кипи младежки дух и енергия. Гледам я и се чудя кое и́ дава тази жизненост. И само се моля тя да я съхрани в себе си, за да е все така млада и връзката ни с нея да е винаги толкова здрава и истинска.
Случва се обаче с мама и да се скараме. Понякога, без да осъзнавам, аз я обиждам. Тогава ми става толкова мъчно за нея. Тя прави всичко за нас, а аз сякаш не го оценявам. Но моята мила майчица все ми прощава, защото има голямо сърце и ме обича.
Такава е моята майка- грижовна, внимателна, търпелива... Тя може да направи деня ми по- слънчев с една своя усмивка или една нежна прегръдка. Тя е най- готината майка на света! Тя е моята звезда, която ме обгръща с топлите си лъчи и постила пред мен пътека от слънчева светлина. За да не се изгубя по пътя си, за да вървя уверено напред.