Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Невъзможната любов (есе)

Невъзможната любов (есе)
Оценка: / 21
СлабОтличен 
Автор Мария Менова   
Имало едно време един красив остров сред огромния океан. На него живели всички чувства, включително Любовта. Но един ден островът започнал да потъва. Всички се качили на корабите си и си тръгнали. Само любов нямала с какво да отплава...
Имало едно време един красив остров сред огромния океан. На него живели всички чувства, включително Любовта. Но един ден островът започнал да потъва. Всички се качили на корабите си и си тръгнали. Само любов нямала с какво да отплава.
- Щастие, вземи ме на своя кораб! помолила Любов. Но Щастието било толкова щастливо, че дори не я чуло.
- Суета, моля те! Взе ми ме със себе си!
- Не мога, Любов. Ти си мокра и ще повредиш кораба ми. – отговорила Суетата.
- Моля те, Тъга! Нека дойда с теб!
- Съжалявам, Любов! Толкова съм тъжна, че имам нужда да остана сама.

Така всички чувства отплавали и никой не помогнал на Любовта. Но изведнъж, както си стояла сама и плачела, тя чула нечий глас:
- Любов, ела с мен! Аз ще те взема със себе си!
Любов се качила на кораба и те отплавали. Когато стигнали новия бряг, тя била толкова щастлива, че забравила да благодари на този, който я спасил. След време тя отичла при Познанието и го попитала:
- Кой ме спаси?
- Времето – отговорило мъдрото Познание.
- Но защо? – попитала Любов.
- Защото само Времето може да разбере колко велика е Любовта!
Точно тази приказка изниква в съзнанието ми, щом чуя думата любов. Но говорейки за невъзможната любов, се замислям какво всъщност се случва, когато Времето не е насреща, за да спаси любовта. В сърцето на всеки от нас съществува един остров, като този, на който живеели чувствата. Когато островът започне да потъва, а времето го няма, тогава любовта си отива от нашето сърце, заместена от едно друго много силно и изгарящо чувство – болката на невъзможната любов. Преди да се появи това чувство ти дори не си подозирал, че звездите, които докосваш могат да те пратят право надолу, в една мрачна бездна.Там, където вместо слънце има тъмнина, вместо вода – сълзи, а единствената музика е плача. Болката на невъзможната любов те кара да чувстваш, че душата ти умира, а сърцето ти се разпада на хиляди малки парченца... Тях никога отново няма да можеш да събереш. След като любовта, която ти е давала сили и желание за живот си отиде, вече не чувстваш нищо! Чуваш, дишаш, виждаш... , но не чувстваш.
Тогава решаваш, че повече няма да позволиш на болката от неосъществимата любов да влезе в сърцето ти. Затова променяш нещо в себе си – слагаш една броня. Броня, която огражда сърцето ти. Невъзможната любов вече е опустошила твоята душа, но ти я възстановяваш, доколкото можеш, и й слагаш тази крепост. Да, тя няма да позволи болката да навлезе отново, но щастието и радостта също няма да усперят да проникнат през нея, за да стоплят скованото сърце. Ти вече не си същият човек! Държиш се различно, по-студено. Не допускаш никого до сърцето си. Забравяш всякакжи чувства, забравяш за смеха. Вече не те боли – защитен си перфектно. Но не ти ли липсва нещо, което ти подсказва, че си жив?... Къде отидоха жизнерадостните усмивки, трепетите и вълненията, радостта и дори любовта? Може би твърде високата крепост е препречила пътя им точно преди да стоплят сърцето ти.
Е, сега като се замислиш, струваше ли си всичко това заради една невъзможна любов? Нима ти не искаш да бъдеш щастлив, да се усмихваш, да живееш? Та нали това е всичко, за което хората блянуват! Може би само тези, които истински обичат живота, ще рискуват. Може би само те ще свалят бронята от каменното сърце. Нима не си струва да те боли, ако преди това си бил щастлив. Нима не си струва да страдаш, ако знаеш, че след това любовта отново ще нарисува усмивката на лицето ти. Нима за теб е без значение, че си докоснал звездите, въпреки че си се опарил! Ти искаш да бъдеш щастлив, нали? Искаш да живееш? Но трябва да знаеш, че за постигането на тази цел трябва да посрещаш ударите на живота и любовта с отворено сърце. Защото колкото повече удари получава то, толкова по-издържливо става! Не се опитвай да защитиш сърцето си от невъзможната любов, като му слагаш броня и прегради. Позволи му да живее!