Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Обучението по български език - пръв и главен предмет /акд. Ал. Теодоров-Балан/ (есе)

Обучението по български език - пръв и главен предмет /акд. Ал. Теодоров-Балан/ (есе)
Оценка: / 14
СлабОтличен 
Автор Мая Димитрова   

Както всяка държава така и България има свой собствен език- българският. Чрез езика ние общуваме, споделяме радости и болки, информираме се. Общуването чрез средствата на езика се реализира в речевата дейност. За да поражда реч всеки човек трябва да владее и умее да използва средствата на родния си език. От тук произтича голямата и отговорна задача на училището за усвояване на сложна езикова система, за осигуряване на максимално речево развитие на подрастващото поколение. В учебната програма учебният предмет български език се определя като основен за успешното усвояване на знанията по всички предмети. По този начин българският език като учебен предмет заема особено място между другите учебни предмети. Той е пръв и главен предмет и това е неговата специфика.За да бъде човек грамотен трябва да може да чете и пише на родния си език. А ограмотяването започва още от ранна детска възраст, като приоритетно значение има началното училище. Важна роля в процеса на ограмотяване има учителят. Той трябва да разговаря на чист български език, без да си служи с диалектизми, трябва да познава нормите и правилата на езика, а също така да има запас от методически похвати. Ние българите трябва да се гордеем със своя роден език и да го използваме в ежедневието си. Но за съжаление голяма част от българите не го правят. В своя разговор много често хората използват чуждици. Да не говорим, че масово в интернет се пише на латиница. Някой се оправдават с новите технологии, но това според мен не е причина, защото има и възможност за писане на български език. Навсякъде сме заобиколени с надписи и табели написани с латински букви- названия на магазини, ресторанти, улици.. Вървиш и се питаш защо е всичко това? Нали все пак сме в България? Защо не използваме нашата азбука? За съжаление неграмотните хора са доста. Много често се допускат правописни, пунктуационни, правоговорни и смислови грешки. Наскоро минах покрай една къща, върху която имаше табела с надпис: “Шивача е във дворът”. Възмутих се. Как е възможно да допуснеш толкова много грешки в едно кратко изречение. Нека оставим членуването на страна, но да не знаеш къде се пише “във” и къде “в” си е направо срамота. И тази табела сигурно от години стои върху тази къща. Колко ли деца са минали покрай нея и са я прочели?Обучението по български език е важен етап от цялостното обучение в училище. Той е пръв и главен предмет и трябва да остане такъв завинаги. Езикът има огромно значение както за духовното изграждане на личността, така и за националното му съзнание. Езикът е живот, духовно движение, той придружава целия ни съзнателен живот. Днес човек без владеенето на чужди езици и без компютърна грамотност си е слабограмотен. А ние бягаме от собствения си език. Ако знаехме поне мъничко от българската история, география, култура и наука, щяхме да сме горди, че сме част от българската нация.Запазването на националната идентичност е свързано със запазването на езика, затова нека го запазим. До голяма степен зависи само от нас. Нека останем глухи за чуждиците и диалектите, които се говорят около нас, и слепи за надписите написани на латиница. Нека използваме чист български език- както в писмен вариант, така и в устен. И да се надяваме, че българският език ще остане пръв и главен предмет в българските училища, защото все пак училището е важен фактор за усвояването му.