Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Битът и душевността на предосвобожденския българин (интерпретация)

Битът и душевността на предосвобожденския българин (интерпретация)
Оценка: / 25
СлабОтличен 
Автор Силвия Мирчева   


В първа глава от романа "Под игото" Иван Вазов разкрива чрез образа на чорбаджи Марко и семейството му предосвобожденските българи. В ежедневието на чорбаджимарковото семейство ясно се виждат както изконно българските партиархални традиции, така и новото, възрожденското. Децата се възпитават все така строго, но в духа на модерната епоха. Чорбаджията вярва, че чрез учението народът му ще върви напред и е възприел новите русофобски идеи на времето си.

Картината, която рисува Вазов в началото на романа, е пълна със спокойствие, прохлада и домашен уют. Челядта на чорбаджи Марко е задружна, младите се отнасят към възрастните с нужното уважение, а възрастните на свой ред правят всичко възможно, за да ги възпитат в нравите както на отколешните патриархални традиции, така и на новата епоха. Българите не са загубили себе си и своите традиции през вековете на чуждата власт, а дори напротив - точно устойчивите им родови ценности са съхранили българщината и сега е дошло времето, когато отново тези традиции ще са в основата на идеите за освобождение. Възгледите на Марко за възпитанието напълно отговарят на времето, в което той живее - децата му израстват като хора със свободен дух, научават се от малки да носят отговорност, да почитат вярата и учението - това са хората, които един ден трябва да извоюват свободата на България. Християнският морал и ценности са неотменна част от възпитанието на децата - българите са дълбоко набожни и тази вяра ги е запазила като народ и ги е крепила в тежките векове на робството. Чорбаджи Марко съзнава това и много държи децата му да са вярващи християни.

Когато баба Иваница плаши пеленачето, чорбаджията й се кара "стига си плашила с тия турци децата!" - той смята, че вече достатъчно са се страхували от тях, време е да се изправят смело насреща им. Това е ясен знак, че българите вече притежават самосъзнание на силен народ, който няма още дълго да търпи чуждото потисничество. Това е още една стъпка напред към мечтаната свобода, защото само свободните духом хора ще имат смелостта да се борят и за национално освобождение. Петърчо, макар и на игра, очертава бъдещето, което чака него и братята му: "Бабо, аз като порасна, и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем нашата калъчка..." - той и братята му от малки не се примиряват с робската си участ и съдбата им на борци за националната свобода е предопределена още от най-ранна възраст.

Учението е друга важна част от възпитанието. Чорбаджи малко, "сам останал прост", е осъзнал колко необходимо е учението за просперитета на народа. Той е само един от хилядите българи, разбрали колко важна е науката - без нея няма да има кой да поведе народа напред. Българите имат нужда от водачи - умни и учени хора, защото трябва някой да поведе народа след себе си. За да се гради бъдещето, трябва да се познава миналото - тази идея на Възраждането се е настанила в съзнанието на предосвобожденските българи и те дават мило и драго, за да построят училища и да изучат децата си. Пословична е тяхната любов към учението - през деветнадесети век само за няколко десетилетия българските земи са се изпълнили с училища, постоени и поддържани от доброволните дарения на българите. Идеята, че Русия ще помогне на България да се освободи, също е възприета както от чорбаджи Марко, така и от останалите българи. Русофилството трайно се настанява в ума на българите и надеждите им за освобождение са свързани с Русия. Това е още една нова идея от епохата преди Освобождението.

Домашния уют и спокойствие рязко са нарушени от шума в дъното на двора - жените и децата бързо се изпокриват, но чорбаджи Марко не се скрива с тях, а вместо това вади пишовите си и тръгва да защитава собственоръчно семейството си. Това е белег, че българите вече не се страхуват, а са готови да се изправят срещу опасностите - само така те ще могат да извоюват националната и личната си свобода. Марко събира в себе си образите на всички предосвобожденски българи, добили сила и смелост, готови да жертват себе си в името на бъдещата свобода и спокойния живот на поколенията след тях. Те вече не се крият, както са били учени години и столетия напред, а храбро, с оръжие в ръка, се изправят срещу опасностите и поробителите. Неочакваният гост не е враг, а син на стар приятел на Марко. Като истински българин, чорбаджията е гостоприемен и веднага кани Краличът да остане в дома му, въпреки че турците най-вероятно го търсят и ако го намерят в нечия къща, стопаните й ще бъдат наказани. Приятелството е по-силно от страха, затова и Марко дори не си и помисля да изпъди момчето от дома си. Това е още един знак за това как българите тачат вечните човешки ценности - съпричасност, приятелство, уважение.

Чорбаджи Марко и семеството му са събирателен образ на българите от Възраждането. Те живеят в размирно време, в което народът вече добива смелост и дързост, бунтува се срещу неприятелите и не се страхува дори от смъртта. Хората малко по малко се подготвят за това, което следва - въоръжената съпротива, която ще доведе до мечтаното освобождение. Същевременно християнските нрави, уважението между хората и учението се тачат като вечни ценности, които ще помогнат на народа да премине през изпитанията, да оцелее и да стане по-силен.